Правилото за 18-те месеца на Станли Дръкенмилър: Защо пазарът винаги гледа напред

Повечето инвеститори инвестират в настоящето. Гледат текущи отчети, последните икономически данни, новините от тази седмица. И почти винаги плащат цена за това.

Логиката на Стенли Дръкенмилър е различна. Според него настоящето няма почти никаква инвестиционна стойност, защото вече е включено в цените. Когато една компания отчита слаби резултати или икономиката изглежда зле, пазарът вече го знае. Това не е възможност, а консенсус.

Тук се появява т.нар. Правило за 18-те месеца.

Неговият основен принцип може да се формулира просто:

Никога не инвестирай в настоящето. Инвестирай в това как ще изглежда светът след 18–24 месеца.

Пазарите не реагират на това, което се случва днес. Те се опитват да дисконтират бъдещето. Проблемът е, че го правят лошо, особено когато става дума за политики на централни банки, ликвидност и структурни промени. Точно в тази грешка Дръкенмилър вижда предимството.

Инвестиционната възможност не е в това, което е очевидно днес, а в разликата между днешната цена и бъдещата среда, която пазарът все още не е оценил правилно.

Ликвидност, лагове и защо времето има значение

Правилото за 18-те месеца не е просто „дългосрочно мислене“. То е директно свързано с начина, по който ликвидността работи в реалния свят.

В рамката на Дръкенмилър централните банки са основният двигател на пазарите, а не печалбите. Но ефектът от паричната политика не е моментален. Той се проявява с лагове — често между година и две.

Затова той не пита:

„Какво направи Фед днес?“

А пита:

„Ако тази политика продължи 18 месеца, как ще изглеждат активите тогава?“

Това променя напълно начина, по който се интерпретират новините. Повишаване на лихвите днес не е автоматично сигнал за спад. Важният въпрос е как тази политика ще повлияе на кредитирането, инвестициите, капитала и поведението на компаниите в следващите 1–2 години.

Този подход обяснява защо Дръкенмилър успя да навигира кризата през 2020 г. Докато настоящето изглеждаше катастрофално - затворена икономика, срив в търсенето, риск от масови фалити — той гледае напред.

Там вижда не депресия, а безпрецедентна ликвидност. Масивно увеличение на паричното предлагане, агресивни фискални стимули и централна банка, готова да поддържа пазарите на всяка цена. Когато гледаш 18 месеца напред, логиката става ясна: активите ще се покачват, дори реалната икономика да страда в краткосрочен план.

Това е разликата между реакция и позициониране.

Как се прилага правилото на практика

Правилото за 18-те месеца не е прогноза. То е дисциплина на мислене.

Процесът започва с изграждане на конкретна картина на бъдещето:

 • Каква ще е политиката на централните банки?

 • Как ще изглеждат капиталовите разходи?

 • Къде ще се насочва капиталът?

 • Какви индустрии ще бъдат принудени да инвестират, независимо от цикъла?

След това инвеститорът си задава ключовия въпрос:

Отразява ли текущата цена този бъдещ сценарий?

Ако не — съществува асиметрия.

Важно е, че този подход служи и като емоционален филтър. Когато негативни новини ударят дадена позиция, въпросът не е „лоши ли са новините“, а: „Променят ли те картината за следващите 18 месеца?“

Ако отговорът е „не“, позицията не се затваря, а често дори се увеличава.

Това обяснява и подхода му към теми като изкуствения интелект. Вместо да разчита на макро статистики, Дръкенмилър наблюдава микро сигнали: пренасочване на инженерни таланти, промяна в езика на корпоративните ръководства, натиск върху компаниите да инвестират, за да не изостанат.

Проектирани 18 месеца напред, тези сигнали сочеха не просто тренд, а структурен инвестиционен цикъл. Влизането беше функция на бъдещето. Излизането - също. Когато цената настигне визуализирания сценарий, предимството изчезва.

Заключение: Инвестиране във времето, не в новините

Правилото за 18-те месеца е начин да се избяга от най-честата грешка на инвеститорите: фиксацията върху настоящето. То принуждава към мислене в лагове, в ликвидност и в реални причинно-следствени връзки.

Пазарите не са ефективни в оценката на бъдещето. Те постоянно го подценяват или надценяват. Именно в тази грешка се ражда възможността.

Инвестираш ли в настоящето, се конкурираш с всички. Инвестираш ли в бъдещето, се конкурираш с малцина.