Chevron и Exxon се движат в обратна посока. Възможност ли са тези петролни компании?

Chevron и Exxon се движат в обратна посока. Възможност ли са тези петролни компании?

Chevron и Exxon отчетоха печалби над прогнозите, но реакциите на пазара бяха противоположни. Анализ на причините: оценка, дивиденти и какво наистина движи цените на нефтените акции.

Публикувано от Валентин Апостолов фев 01, 2026 в Пазари

Двете най-големи американски нефтени компании – Chevron и Exxon Mobil – публикуваха финансовите си резултати за четвъртото тримесечие. И двете надминаха очакванията на анализаторите. И двете споменаха възможности във Венецуела. Но пазарната реакция беше радикално различна.

Акциите на Chevron се повишиха с 0.9%. Акциите на Exxon паднаха с 0.5%.

Защо? Защото при оценката на нефтени компании печалбите не са достатъчни. Има значение какво е вече заложено в цената, как се връщат парите към акционерите и какви са очакванията за бъдещ растеж.

Какво показаха цифрите

Chevron – надмина и вдигна дивидента

Chevron отчете коригирана печалба от 1.52 долара на акция за четвъртото тримесечие, при очаквания от 1.42 долара. Приходите спаднаха с 10% до 46.87 милиарда долара, но съвпаднаха с прогнозите на пазара.

Компанията обяви увеличение на тримесечния дивидент с 4% – до 1.78 долара на акция. При текущите цени това означава годишна дивидентна доходност от 4.2% – над един процентен пункт повече от тази на Exxon.

Производството достигна 4.05 милиона барела нефтен еквивалент на ден, надминавайки прогнозата от 3.99 милиона. Ръководството прогнозира растеж на производството от 7-10% през 2026 г., без да включва продажби на активи.

Exxon – силни резултати, но скъпа оценка

Exxon отчете коригирана печалба от 1.71 долара на акция при очаквания от 1.70 долара. Приходите бяха 82.3 милиарда долара, над прогнозата от 80.6 милиарда.

Компанията показа изключително силно производство в басейна Пермиан (Тексас и Ню Мексико) и добри маржове от преработката на петрол в горива.

Но акциите вече бяха поскъпнали с 17% от началото на годината преди обявяването на резултатите. При текуща оценка от **19.5 пъти прогнозните печалби**, Exxon се търгува значително над петгодишната си средна стойност от 12.9 пъти.

Защо пазарът реагира различно

Оценката имаше решаващо значение

Когато една акция вече е поскъпнала рязко, тя трябва не просто да надмине очакванията – тя трябва да ги разбие. Exxon надмина прогнозата с 1 цент на акция. Това е добре, но не достатъчно, за да оправдае 17% ръст преди обявяването.

Chevron беше по-евтина на входа – акциите бяха се повишили с 12% от началото на годината, не с 17%. Оценката й оставаше по-привлекателна спрямо историческите нива.

Анализаторите от Citi коментираха за Exxon: "Бизнесът показва силни резултати около растежа, но смятаме, че завишената оценка вече отразява това относително предимство."

С други думи: добрите новини вече бяха заложени в цената.

Дивидентната политика прави разликата

Chevron не само надмина очакванията – компанията увеличи дивидента с 4%, сигнализирайки увереност в паричните потоци и ангажимент към акционерите.

Финансовият директор на Chevron, Еймър Бонър, подчерта: "Увеличението на дивидента е наш финансов приоритет номер едно. Това е ангажимент, който имаме завинаги."

Освен това компанията изкупи акции за 3 милиарда долара – агресивно връщане на капитал към притежателите на акции.

Exxon не обяви промяна в дивидентната политика. За инвеститорите, които търсят доход, тази разлика има значение.

Растеж срещу стойност

Chevron даде ясна прогноза за растеж на производството – 7-10% през 2026 г. Компанията разширява дейността си в Казахстан и Гвиана, като същевременно поддържа дисциплина при разходите.

Exxon показва силен растеж, особено в Пермиан, но този растеж вече е отразен в оценката. При 19.5 пъти печалбите инвеститорите плащат за бъдещ растеж, който трябва да се случи – не за изненади.

Анализаторът Питър Макнали от Third Bridge обобщи: "Що се отнася до въздействието върху представянето и прогнозите на Exxon, резултатът от четвъртото тримесечие вероятно е минимален."

С прости думи: няма нищо ново, което да промени очакванията.

Венецуела – интересна история, но не инвестиционна теза

Chevron вдигна дивидента и акциите скочиха. Exxon надмина прогнозите, но беше предплатена. Какво трябва да знаят инвеститорите в нефтени акции.

И двете компании споменаха Венецуела в съобщенията си. Президентът Тръмп публично призова американските нефтени компании да инвестират 100 милиарда долара, за да възстановят венецуелската нефтена индустрия.

Но за инвеститорите Венецуела остава второстепенна тема.

Позицията на Chevron – оптимистична, но предпазлива

Chevron е единствената американска компания, която понастоящем добива нефт във Венецуела. Съвместните предприятия произвеждат около 240 хиляди барела на ден – около четвърт от общото производство на Венецуела.

Но това представлява по-малко от 10% от производството на Chevron и само 1-2% от паричните потоци от дейността.

Изпълнителният директор на Chevron, Майк Уърт, заяви: "Ние сме били част от миналото на Венецуела повече от век. Продължаваме да сме ангажирани с настоящето й. И сме готови да й помогнем да изгради по-добро бъдеще."

Компанията посочи, че може да увеличи производството там с 50% в рамките на 18-24 месеца. Но не обяви конкретни капиталови ангажименти.

Позицията на Exxon – скептична

Изпълнителният директор на Exxon, Дарън Уудс, беше по-резервиран. Той нарече венецуелския пазар "неинвестируем" в настоящото му състояние.

Венецуела национализира активите на Exxon през 2007 г. Компанията има арбитражни искове за милиарди долари, които все още не са уредени.

Уудс подчерта, че венецуелският петрол е "с високи разходи" – нефтът там е особено вискозен и изисква специализирано оборудване за извличане. Той добави: "Може да има възможност, която ще се развие може би с времето."

### Защо инвеститорите не се вълнуват

Дори ако Chevron удвои производството си във Венецуела, това ще остане малка част от общия й портфейл. Пазарът се фокусира върху **Пермиан, Гвиана и Казахстан** – стабилни, растящи активи в предсказуеми юрисдикции.

Венецуела носи политически риск – министърът на отбраната на Мадуро и офицерският корпус не са отстъпили след задържането на Мадуро от САЩ. Държавният секретар Марко Рубио призна, че "няма гаранция, че нещо ще се промени" и че преходът ще отнеме време.

Инфраструктурата е в упадък след десетилетия занемаряване. Ще са нужни милиарди долари инвестиции, преди производството да стане значимо.

Венецуела изглежда като геополитическа история, но не е двигател на оценката на акциите.