Върховният съд спря тарифите на Тръмп. Какво означава това за инвеститорите?

Решението на Върховния съд вкарва тарифната война в нова, по-сложна фаза. А за инвеститорите някои основни правила остават водещи за справяне със ситуацията.

Публикувано от Валентин Апостолов фев 23, 2026 в Макроикономика

Investclub AI

Тарифите, наложени от президента на САЩ Доналд Тръмп, са под сериозен въпрос. Върховният съд отмени значителна част от тях, което накара администрацията да въведе нови, извънредни мита. Те обаче са със срок и изискват последващо одобрение от Конгреса.

Тази правна и политическа несигурност доведе до замразени преговори с търговски партньори, а хиляди компании подготвят съдебни искове срещу администрацията с цел компенсация за нанесени щети.

Така търговски отношения за милиарди долари остават в сива зона. Контекстът създава шум и допълнителна волатилност на пазарите, което естествено притеснява част от инвеститорите. Ако обаче се придържаме към базови принципи за оценка на риска, подобна несигурност може да бъде анализирана спокойно и рационално.

В тази статия ще разгледаме как се развива ситуацията около тарифите на Тръмп и защо устойчивите принципи на инвестирането в стойност остават ключови за правилната оценка на подобни събития.

Решението на Върховния съд и новата фаза на тарифната война

Новата серия от развития около митата на американската администрация започна с решение на Върховния съд на САЩ. Съдът постанови, че Доналд Тръмп не може да използва Закона за международните извънредни икономически правомощия (IEEPA), за да въвежда тарифи директно чрез изпълнителната власт.

С решението си съдът прие, че президентът е надхвърлил правомощията си, позовавайки се на федерален закон за извънредни икономически правомощия, за да наложи тези мита. На практика това обезсилва значителна част от тарифите и по изчисления на Bloomberg Economics намалява общото митническо натоварване приблизително наполовина. Част от митата обаче са въведени на основание други закони и не попадат в обхвата на съдебното решение.

Действията на Върховния съд пораждат и серия от последващи въпроси. Един от тях е статутът на възстановяването на вече платени суми по тарифите, наложени от администрацията на Тръмп. Този въпрос предстои да бъде решен на по-ниски съдебни инстанции, като потенциалните възстановявания могат да достигнат до 170 милиарда долара. Още преди решението на Върховния съд над 1000 компании вече бяха завели дела срещу администрацията във връзка с наложените мита.

Второто ключово развитие е отговорът на Тръмп – налагането на нови общи тарифи от 15% (след първоначално обявени 10%) на основание друг закон, който му позволява да въведе извънредни мита за срок до 150 дни. След изтичането на този период решението трябва да бъде одобрено от Конгреса на САЩ.

Оттук следва верижна реакция от размествания и несигурност в редица търговски отношения. Подобна динамика се наблюдава в отношенията с Европейския съюз, който трябваше да ратифицира търговско споразумение със САЩ, договорено преди година.

nai-golemite-iznositeli-kum-sasht

Предвид новите извънредни тарифи от 15% лидерите на ЕС обмислят замразяване на ратификацията, а бъдещите параметри на търговските отношения остават неясни. Очаква се среща на европейските лидери и обсъждане на план за действие, съобразен с новата ситуация.

Цялата тази динамика създава допълнителна несигурност на пазарите. Акциите първоначално реагираха положително на решението на Върховния съд, тъй като то даде сигнал, че част от митата няма да издържат. Днес обаче ситуацията изглежда значително по-сложна и по-трудна за оценка.

Подобни макроикономически несигурности не са нещо ново за инвеститорите. Съществуват основни принципи, които инвеститорите в стойност като Уорън Бъфет следват в подобни ситуации. Те позволяват абстрахиране от краткосрочния шум, без пренебрегване на реалния риск. Затова е важно да разгледаме кои са тези принципи и защо дори макроикономическа несигурност от подобен мащаб не е задължително да представлява заплаха за портфейла на дисциплинирания инвеститор, който оценява бизнеса зад всяка своя позиция.

Как инвеститорът в стойност трябва да мисли в подобна среда

Тарифна война не изисква нова инвестиционна философия. Тя изисква същия принцип – да оценяваме бизнеса по това колко може да печели в дългосрочен план и да купуваме само когато цената е разумна – но с повече дисциплина в по-шумен свят.

Първата грешка е опитът да се предвиди кой ще „спечели“ конфликта и колко ще продължи той. Индивидуалният инвеститор няма предимство в прогнозирането на политически решения или съдебни обрати. Предимството е другаде – в спокойната оценка на бизнеси в момент, когато пазарът реагира емоционално.

Основният въпрос остава същият: колко печели този бизнес в нормални условия и доколко тези печалби са устойчиви във времето? Под „нормализирана печалба“ разбираме печалбата, която компанията може да генерира в средна, стабилна среда – без временни шокове, еднократни разходи или извънредни обстоятелства. Тарифите могат временно да свият маржовете или да повишат разходите, но това не означава автоматично, че дългосрочната икономика на бизнеса е разрушена.

Тук е важно разграничението между временен ефект и трайна промяна. Тази таблица нагледно представя трите възможни вида въздействия.

Трите типа въздействие на тарифите върху бизнеса

Вид въздействие	Какво се случва с бизнеса	Пример
Временно	Приходите или маржовете падат краткосрочно, но бизнес моделът остава непокътнат	Компания плаща по-скъпи суровини 1-2 години, после цените се адаптират
Постоянно	Нормализираните маржове в конкретен сегмент се свиват трайно	Производител, изцяло зависим от китайски компоненти, без алтернатива
Структурно	Цялата индустрия се пренарежда — нови победители, нови вериги на доставки	Решоринг на производство, излизане на слаби конкуренти, консолидация

Ако митата доведат до по-слаба печалба тази година, но след адаптация бизнесът се връща към сходно ниво на рентабилност, говорим за шум. Ако обаче те трайно намалят способността на компанията да печели, това вече е реална промяна.

Инвеститорът в стойност сравнява тази устойчива, дългосрочна печалба с цената на акциите. „Вътрешна стойност“ означава приблизителната реална стойност на бизнеса, изчислена на база очакваните бъдещи печалби. „Отстъпка спрямо вътрешната стойност“ означава да купиш бизнеса на значително по-ниска цена от тази оценка – т.нар. марж на безопасност. Ако дългосрочната печалба намалее с 5–10%, а цената спадне с 30–40% заради страх, инвеститорът може да получава добра компенсация за несигурността.

В такава среда дисциплината означава по-консервативни допускания и по-високи изисквания към цената. Несигурността не е автоматично причина да се избягва инвестиция; тя е причина да се настоява за по-добра сделка.

Нашата статия за фундаментален анализ може да ви даде необходимото начало за това какъв подход използват най-доказаните инвеститори, за да оценяват различни компании.

Заглавията се променят всеки ден. Силните бизнес модели, конкурентните предимства и здравият баланс се променят много по-бавно. Инвеститорът, който мисли в хоризонт от години, а не от седмици, може да използва волатилността като възможност, вместо да се остави да бъде воден от нея.