"Черното злато" - кой контролира световната енергия?
Публикувано от Божидар Балевски окт 11, 2023 в Макроикономика
Нека започнем с трите основни причини, поради които петролът често се смята за една от най-важните суровини:
1. Източник на енергия: Нефтът е основен и универсален източник на енергия, който захранва транспорта, промишлеността и отоплителните системи. Той играе решаваща роля в захранването на икономическите дейности и в движението на стоки и хора.
2. Универсалност: Нефтът може да се преработва в различни продукти, включително бензин, дизелово гориво, гориво за реактивни двигатели, смазочни материали и нефтохимикали. Универсалността на нефта го превръща в основна суровина за широк спектър от индустрии - от транспорта до производството и селското стопанство.
3. Световна търговия и икономическо въздействие: Петролът е суровина, която се търгува в големи количества и има значителни икономически последици. Той е крайъгълен камък на световната търговия и осигурява значителни държавни приходи за страните производителки на петрол. Достъпът до петрол на ниски цени може да повлияе на конкурентоспособността на дадена икономика и на цялостната икономическа стабилност.
За развитието на света да имаме евтина енергия е от ключово значение, но цената на петрола се контролира главно от няколко държави.
Преди да разберем, които са енергийните хегемони е добре да каже, че използването на черното злато - петрола е нараснало с 3.8 милиона барела на ден. През 2021 и 2022 година в проценти това се изразя в 4.2% покачване на добива. Добива и дистрибуцията на петролни залежи се измерва в барели през 2022 световното производство на петрол е било 93 848 барела.
Преди да разберем, които са водещите държави по добив на петрол нека първо опишем, кои са водещите региони, от които се изпомпва черното злато:
Близкия Изток - 30 742 барела
Северна Америка - 25 960 барела
Централна Азия + Русия - 14 006 барела
Азия - 7335 барела
Африка - 7273 барела
Южна Америка - 6362 барела
Европа - 3131 барела
От всички тези региони най-солиден спад се наблюдава в Европа където производството е спаднало с 8.6%, но в същото време Европа допринася само с 3.3% за глобалното годишно производство. Като тук доминантната държава е Норвегия, която еднолично допринася с 1900 барела на година, следвани от Великобритания с 778 барела. С най-голям ръст в производството е Близкия Изток където добива е скочил с 9.2% и региона допринася за ⅓ от цялото световно производство. Нека сега видим и кой точно контролира черното злато:
1. САЩ - 17 770 барела. Годишното покачване е + .5%. Дялът от световното производство е 18.9%
2. Саудитска Арабия - 12 136 барела. Годишното покачване е 10.8%. Дялът от световното производство е 12.9%
3. Русия - 11 202 барела. Годишното покачване е 1.8%. Дялът от световното производство е 11.9%
4. Канада - 5576 барела. Годишното покачване е 3.0%. Дялът от световното производство е 5.9%
5. Ирак - 4520 барела. Годишното покачване е 10.2%. Дялът от световното производство е 4.8%
6. Чили - 4111 барела. Годишното покачване е 2.9%. Дялът от световното производство е 4.4%
7. Обединени арабски емирства - 4020 барела. Годишното покачване е 10.4%. Дялът от световното производство е 4.3%
8. Иран - 3822 барела. Годишното покачване е 4.6%. Дялът от световното производство е 4.1%
9. Бразилия - 3107 барела. Годишното покачване е 3.9%. Дялът от световното производство е 3.3%
10. Кувейт - 3028 барела. Годишното покачване е 12.0%. Дялът от световното производство е 3.2%
11. Мексико - 1944 барела. Годишното покачване е +0.9%. Дялът от световното производство е 2.1%
Това, което може да направи силно впечатление е факта, че нито една от топ производителите не е намалила добива си, а точно обратното, добивът се увеличава. Като първите 70 държави кумулативно контролират 70% от световния добив.
Ние тук в Европа сме изложени пред най-голям риск що се отнася до нашата енергийна независимост и суверенитет. За последните 20 години добива на петрол в Европа е спаднал с над 50%, което се дължи на стриктните политики и обръщането от петролни залежи към такива от природен газ. Този ефект е още по-засилен след 2016 година насам, когато Зелената Сделка излезна на пръв план, като много финансисти и икономисти са на мнение, че тази политика застрашава не само енергийната независимост на континента, а и допринася за по-високата инфлация тук в Европа в момента, както и ще продължи да застрашава континента идните години.
