Светът на инвестициите крие възможности за хората, които умеят да намират добри покупки, да ги задържат достатъчно дълго и да реализират доходност от тях. За откриването на качествени инвестиции са нужни точните инструменти, като най-силният от тях в ръцете на дългосрочния инвеститор е фундаменталният анализ.
Той се прилага най-често при инвестиции в акции, но има много по-широко приложение и може да бъде използван и при други видове активи. В тази статия ще разгледаме какво точно представлява фундаменталният анализ, защо заема толкова централна роля в процеса на инвестиране и как може да се прилага на практика.
Ще разберете кои фактори разглежда този подход, как чрез него се оценява финансовото състояние на една компания, с какво се различава от техническия анализ и кои са ключовите съотношения, които следи всеки фундаментален инвеститор.
Разбирането на фундаменталния анализ започва със запознаване с неговата техническа дефиниция.
Фундаментален анализ представлява метод за оценка на вътрешната стойност на даден актив. Най-често се използва при анализ на акции, но намира приложение и при имоти, облигации и други инвестиционни инструменти.
Фундаменталният анализ се основава на идеята, че всеки актив има своя вътрешна стойност (от англ. intrinsic value), която често се нарича още истинска или фундаментална стойност. Пазарната цена за търговия на актива обаче не винаги отразява тази стойност. Това несъответствие може да разкрие както възможност за добра инвестиция, така и риск от надценен актив.
Чрез анализ на финансовото състояние на дадена компания (в случай че се разглежда акция), както и на допълнителни фактори като управленски екип, конкурентни предимства и макроикономическа среда, инвеститорът може да определи вътрешната стойност на актива и да направи преценка за неговия инвестиционен потенциал.
Точно това правят инвеститорите, които прилагат фундаментален анализ – те търсят активи, чиито пазарни цени са под вътрешната им стойност, с надеждата да реализират печалба, когато пазарът в бъдеще коригира тази разлика.
Този подход е особено популярен сред дългосрочните инвеститори. Тъй като решенията се вземат на база стойността, заложена в самия бизнес модел на компанията, се оформя инвестиционната философия, позната като „инвестиране в стойност“. Нейни най-известни представители са легендарните Уорън Бъфет, Чарли Мънгър и Бенджамин Греъм.
Когато инвестиционните решения се основават на реална стойност, а не на моментни пазарни настроения, и когато се прилага дългосрочна перспектива за изграждане на богатство, фундаменталният анализ може да бъде в основата на стабилно и устойчиво портфолио. Такъв подход увеличава шанса за добра възвръщаемост и същевременно намалява риска от загуби.
Управлението на риска чрез фундаментален анализ се постига чрез подбор на компании с ниски нива на задлъжнялост, стабилен ръст в приходите, добри маржове и ясно изразени конкурентни предимства.
Значението на фундаменталния анализ е неоспоримо, защото дава на инвеститорите възможност да вземат решения, основани на задълбочено разбиране на бизнеса, а не на моментни пазарни настроения.
Фундаменталният анализ включва разнообразни фактори, които влияят върху стойността на даден актив. Обикновено те се разделят на количествени, качествени, макроикономически и – в някои случаи – секторни (например, когато се анализира акция).
Ще научите повече за всеки от тези типове фактори, като ще разберете тяхното съдържание и ще видите как всеки от тях допринася за определянето на реалната стойност на актива.
С цел по-добро разбиране, в тази статия ще приемем, че прилагаме фундаменталния анализ върху акции. Разбира се, структурата на анализа може да варира в зависимост от конкретния актив, но теоретичната основа и основната идея остават непроменени.
Количествени фактори
Количествените фактори са данните под форма на числа, извлечени от трите основни финансови отчета на компанията: балансовия отчет, отчета за приходите и разходите и отчета за паричните потоци.
За да използва ефективно фундаментален анализ, инвеститорът трябва да умее да чете и интерпретира тези отчети, както и да извлича ключовите финансови съотношения, които служат за обективна оценка на бизнеса.
Тези показатели се делят на няколко основни категории, като всека от тях включва водещи метрики, които почти винаги се прилагат при анализ на компании.
Първата категория включва коефициентите за печалба, сред които се открояват съотношението цена към печалба (P/E ratio), печалбата на акция (EPS), възвръщаемостта на собствения капитал (ROE) и възвръщаемостта на активите (ВOA).
Следват коефициентите за ликвидност – текуща и бърза ликвидност, които показват способността на компанията да покрива краткосрочните си задължения.
Финансовата устойчивост се оценява чрез коефициентите за задлъжнялост, като най-често използваното е съотношението дълг към собствен капитал. При пазарната оценка важни са съотношението цена към счетоводна стойност (P/B), както и PEG коефициентът, който отчита растежа на печалбата.
Към тях се добавят и оперативните показатели, като брутен, оперативен и нетен марж, които показват колко ефективно компанията трансформира приходите в печалба.
Разбирането и правилното тълкуване на тези финансови измерители – особено в комбинация с останалите фундаментални фактори – дават на инвеститора ясна представа за реалната стойност на бизнеса и спомагат за определянето на справедлива пазарна оценка.
Качествени фактори
Отвъд числените показатели съществуват и качествени фактори, които не са толкова лесни за измерване, но играят съществена роля при оценката на една компания.
Тук влизат елементи като бизнес моделът и наличието на устойчиво конкурентно предимство. Анализира се управленският екип – неговата репутация, компетентност и почтеност, доколкото има достъпна информация, която позволява извеждане на обосновани заключения.
Важно е и какъв е имиджът на бранда, как се възприема от клиентите, както и доколко компанията е иновативна. Също така се взема предвид регулаторната среда – дали тя създава възможности или поставя ограничения за бъдещото развитие на бизнеса.
Макроикономически фактори
Всяка компания функционира в определен икономически контекст, затова част от фундаменталния анализ е оценката на макроикономическата среда.
Разбирането на текущото състояние на икономиката помага да се предвидят възможни предизвикателства или възможности.
Началната точка е анализът на икономическия растеж, често измерван чрез брутния вътрешен продукт – стойността на всички произведени стоки и услуги за определен период, обикновено една година.
Следва оценка на инфлацията, която влияе върху цените и реалната стойност на парите, както и на лихвените проценти, които определят разходите по заемите и цялостната цена на капитала.
Инвеститорът следи още фискалната и монетарната политика, както и геополитическите събития, които могат да окажат глобално въздействие.
Секторен и конкурентен анализ
Освен самата компания и макроикономиката, важно е да се разбере и секторът, в който тя оперира. Фундаменталният анализ разглежда структурата на индустрията – степента на конкуренция, бариерите за навлизане на нови играчи и пазарната концентрация.
Добре е да се оцени и потенциалът за растеж на пазара, влиянието на технологичните иновации и специфичните регулации в сектора – както настоящи, така и бъдещи. Полезно е също така да се определи дали секторът е цикличен, защитен или с висока сезонност, тъй като това влияе върху стабилността на приходите.
Двата най-популярни метода за анализ в света на инвестициите са фундаменталният и техническият анализ. Те се различават съществено, както по подход, така и по приложимост. В тази част ще разгледаме основните разлики между тях.
Първото и най-важно различие е свързано с фокуса. Докато фундаменталният анализ е насочен към оценка на вътрешната стойност на бизнеса чрез финансови показатели и икономически фактори, техническият анализ се съсредоточава върху движението на цените и идентифицирането на пазарни модели.
Времевият хоризонт също е различен. Фундаменталният анализ обикновено се използва от инвеститори с дългосрочна визия, които вярват, че пазарната цена в крайна сметка ще се изравни с реалната стойност на компанията. От своя страна, техническият анализ се прилага основно при краткосрочна и средносрочна търговия, където акцентът е върху моментното поведение на цената.
Фундаменталният анализ се базира на предпоставката, че стойността на бизнеса се определя от реални данни като финансови отчети, ключови съотношения и качествени фактори като бизнес модел, управленски екип и конкурентоспособност. Техническият анализ приема, че ценовите модели в исторически план се повтарят и чрез тях могат да се правят прогнози за бъдещето. Вместо финансови отчети, той използва графики, ценови обеми и различни технически индикатори.
Докато при техническия анализ използваме с графики, индикатори и анализ на обемите, при фундаменталния анализ нашите инструменти са коефициенти, съотношения и модели на дисконтирани парични потоци (DCF), , където определяме сегашната стойност на бъдещите парични потоци към компанията.
Една от основните цели на фундаменталния анализ е да се оцени реалното финансово състояние на дадена компания.
Това става чрез няколко последователни стъпки, които дават цялостен поглед върху нейната стабилност, рентабилност и потенциал.
Стъпки за анализ
На първо място се започва с проучване на финансовите отчети. Те са три вида – балансов отчет, отчет за приходи и разходи и отчет за паричните потоци. Обръщаме внимание не само на приходите и печалбите, но и на дълга, защото ако той е висок, рискът се увеличава значително.
Следва да изчислим и анализираме ключовите коефициенти, които разгледахме в частта „количествени фактори“ по-нагоре в статията. Това са коефициентите за печалба, ликвидност, задлъжнялост, пазарна оценка и други. Чрез тези показатели ще разберем доколко компанията е ефективна в използването на своите ресурси и как пазарът я оценява спрямо нейната реална (вътрешна) стойност.
След като имаме по-подробна информация за компанията, идва време да я разгледаме в перспектива – спрямо нейните конкуренти. Има ли бизнесът по-добри маржове, по-нисък дълг или по-висок ръст на печалбата в сравнение с конкуренцията? Разбирането на тези динамики ще ни сигнализира за потенциална възможност или опасност, в зависимост от резултата.
Като четвърта стъпка обръщаме внимание на бъдещия растеж и се опитваме да го прогнозираме. Това се случва както чрез използване на калкулатор за дисконтиране на паричните потоци, така и чрез наблюдение на макроикономически тенденции, технологични иновации, регулаторни промени и цялостно позициониране на компанията спрямо тези фактори.
Червени флагове
При оценка на финансовото състояние на компания чрез фундаментален анализ, инвеститорът има възможност да види някои червени флагове, които индикират сериозни проблеми във финансовото ѝ състояние.
Първо, висок дълг, измерен през различни призми. Той повишава риска от неплатежоспособност на компанията в бъдеще.
Друг червен флаг са намаляващите приходи. Ако компанията реализира по-малко продажби, това може да доведе до загуба на пазарен дял и конкурентоспособност, както и сериозно да ограничи потенциала ѝ за бъдещ растеж.
Червен флаг е и наличието на неясни отчети, резки отклонения между печалбите и паричните потоци и всякакви други признаци за счетоводни манипулации и опити за прикриване на разходи.
Фундаменталният анализ може да бъде приложен на практика в различни сценарии при инвестиции в акции.
Първо, той може да служи за идентифициране на подценени акции. Например, инвеститор анализира технологична компания, в която открива силни финансови показатели и устойчив растеж на приходите, комбинирани с висока рентабилност и иновативен продукт с ограничена конкуренция. Временни пазарни сътресения са довели до спад в оценките на компаниите в сектора и в резултат сегашната цена на акциите е значително под вътрешната стойност, която инвеститорът е изчислил.
Друг сценарий е използването на фундаментален анализ за избягване на надценени компании. Да вземем за пример компания от сектора на потребителските стоки, която отчита висок растеж на приходите през последните години. Вследствие на това пазарната ѝ цена се е повишила рязко, а съотношението цена/печалба вече е значително по-високо от това на конкурентите. Бизнесът обаче няма ясно конкурентно предимство, а потенциалът за бъдещ растеж не оправдава настоящата висока оценка.
Фундаменталният анализ се използва още и при сравнителен анализ между конкуренти, за оценка на въздействието на макроикономически събития върху конкретни бизнеси, както и за цялостно изграждане на дългосрочен портфейл от стойностни активи.
Фундаменталният анализ е метод за оценка на даден актив, най-често акция, при който се изчислява вътрешната (истинска) стойност на актива. Това се постига чрез изследване на количествени фактори като числовите данни зад бизнеса, както и на качествени и макроикономически фактори като конкурентни предимства и състоянието на икономиката.
Фундаменталният анализ се използва основно за дългосрочни инвестиции, при които инвеститорът търси контрол над риска и устойчив растеж.
При фундаменталния анализ се разглеждат отчетът за приходите и разходите, балансовият отчет и отчетът за паричните потоци. От тях се извличат водещи коефициенти, свързани с печалба, ликвидност, задлъжнялост и растеж. Чрез тези показатели се оценява ефективността на компанията, управлението на дълга и нейната оценка спрямо реализираните печалби.
Фундаменталният анализ оценява финансовото състояние на бизнеса и неговия дългосрочен потенциал за растеж. Техническият анализ, от друга страна, се фокусира върху движението на цените и обема на търговията, с цел намиране на добри нива за вход и изход от позиция в краткосрочен или средносрочен план, с оглед реализиране на печалба.