Защо българинът спестява добре, но инвестира трудно

През 90-те българите научиха, че парите могат да изчезнат за една нощ. Оттогава спестяват упорито, но инвестират рядко. Травмата роди дисциплина, а дисциплината роди страх. Проблемът е, че днес този страх може да доведе до пропуснати ползи.

В края на 2025 година БНБ отчита над 100 милиарда лева депозити на домакинствата. Близо 51 милиарда евро, паркирани в сметки с минимална доходност.

В същото време под 5% от българските домакинства притежават акции. В Западна Европа този дял е между 15 и 20 процента. Проучване на New Financial потвърждава: България е сред най-слабо представените държави по участие на капиталовите пазари. Пропастта е огромна и не е случайна.

Спестовната дисциплина

Българите спестяват много. Eurostat и Trading Economics измерват брутна норма на спестяване между 22 и 23 процента от БВП през последните две години. Това е над средното за Европейския съюз.

Домакинствата държат 57% от всички банкови депозити в страната. Преди приемането на еврото през януари 2026, депозитите растат с почти 14% за една година. Capital Insights отбелязва, че дългосрочните депозити се удвояват в месеците преди прехода.

Недвижимите имоти играят ролята на втори сейф. БТА съобщава, че в София делът на покупките в брой скача от 30% до 45% в рамките на шест месеца. Парите се трупат, но се движат твърде малко.

Инвестиционната пустиня

Българската фондова борса отчита оборот от около 35 милиона лева на тримесечие. За сравнение: това е по-малко от един процент от БВП.

Взаимните фондове и ETF-ите съставляват едва 2 до 3 процента от финансовите активи на домакинствата. В Европа този дял е между 20 и 25 процента според ESMA.

Дори пенсионните фондове са по-консервативни. Анализ публикуван в Munich Personal RePEc Archive показва, че българските пенсионни фондове държат между 20 и 40 процента в акции. Европейската норма е между 40 и 60 процента.

Eurostat обобщава картината: българите държат над половината от активите си в депозити, докато средният европеец разпределя само една трета там.

През 90-те хиперинфлацията надхвърля 1000%. Банки фалират. Цяло поколение губи спестяванията си за седмици. БНБ и МВФ документират този период като един от най-тежките в следвоенна Европа.

През 2008 индексът SOFIX пада с 80%. Пенсионните фондове губят около една пета от стойността си. За мнозина това е потвърждение: имали сме право да не вярваме и да сме скептични - през има няма десетина години се случват тежки финансови катаклизми.

Проучване на Световната банка за финансовата грамотност в България измерва доверието към институциите. Недоверието към компаниите за ценни книжа надхвърля доверието с 6 до 8 пъти.

Отвъд скептицизма: Защо инвестирането вече не е избор, а необходимост

Гледната точка на скептика често се опира на валидни исторически страхове и илюзорната сигурност на банковия депозит. И докато е вярно, че недвижимите имоти в големите градове донесоха значителна доходност през последните години, разчитането единствено на един тип актив създава опасна концентрация на риск в портфейла на домакинствата.

Истинският риск днес не е пазарната волатилност, а цената на бездействието. При прогнозирана инфлация от 3.6% за 2025-2026 година, тези рекорди от над 100 милиарда лева в депозити не са „паркирано богатство“, а капитал, който губи стойност всеки ден. В среда на ниски лихви, пасивното спестяване се превръща в „скрит данък“, който за 20 години може да изяде над 40% от покупателната способност на спестеното.

Инвестирането в диверсифицирани активи вече не е лукс за малцина, а стратегия за оцеляване на капитала по няколко причини:

- Глобален растеж: Докато местната борса е малка, достъпът до глобални инструменти (ETFs) позволява на българския инвеститор да участва в историческата възвръщаемост от 7-10% на световните пазари.

- Евро катализаторът: Приемането на еврото премахва валутния риск и драстично намалява транзакционните разходи, правейки инвестициите по-ефективни и прозрачни.

- Управление на риска: Преходът от под 5% участие на капиталовите пазари към средноевропейските нива от 15-20% е процес на финансово съзряване. Инвестирането чрез правила и системи (моделът на Investclub) превръща несигурността в контролиран процес на натрупване на богатство.

В свят на променящи се парични режими, най-големият риск е да не поемеш нито един риск. Инвестирането днес е единственият начин да се премине от пасивна защита към активно изграждане на финансова независимост.

Българите не страдат от липса на финансова дисциплина. Страдат от липса на причина да вярват, че има нещо след банковата сметка, което няма да ги разочарова по начина, по който са разочаровани преди.

Парите са там. Навиците са там. Липсва мостът. И увереността, че този път преминаването му ще бъде различно.