България окончателно спира вноса на руски петрол
Лукойл заяви, че може да продаде активите си в България поради несправедливи закони.
Публикувано от Божидар Балевски дек 21, 2023 в България
България е на път да прекрати освобождаването си от санкциите на ЕС срещу Москва, което ще доведе до прекратяване на вноса на руски петрол от март. Това развитие поставя предизвикателства пред рафинерията на ПАО "Лукойл", най-голямата в Югоизточна Европа, и ескалира напрежението между страната и руските енергийни компании. В този анализ ще разгледаме геополитическите последици, икономическите съображения и потенциалната продажба на българските активи на Лукойл.
В понеделник парламентът одобри мярка, с която се прекратява освобождаването на страната от санкциите на Европейския съюз, наложени на Москва след руската инвазия в Украйна. Съгласно новия срок България - една от малкото страни, които бяха освободени от общоевропейската забрана за внос на руски суров петрол до края на 2024 г. - ще прекрати вноса на руски петрол от март с мотива, че освобождаването може да се използва за заобикаляне на санкциите.
ПАО "Лукойл", която управлява най-голямата рафинерия в Югоизточна Европа - рафинерията "Нефтохим" в България, сега е изправена пред по-кратък срок за преминаване към алтернативни източници на гориво. Лукойл е основен играч в България, като доставя горива и притежава важна инфраструктура за транспортиране на петрол. Съобщението на компанията по-рано този месец, в което се обмисля продажбата на българските ѝ активи, включително рафинерията "Нефтохим", 9 петролни бази и 220 бензиностанции, подчертава предизвикателствата, породени от това, което тя счита за "дискриминационни закони" и "несправедливи, пристрастни политически решения".
Променящ се пейзаж
През септември законодателите съкратиха освобождаването на вноса с три месеца, въпреки че базираната в Москва компания "Лукойл" договори график за постепенно преминаване към използване на неруски енергийни източници за своята рафинерия "Нефтохим", след като загуби договор за наем на пристанището си в България. През октомври България наложи данък върху транзита на руски тръбопроводен газ през територията си, което предизвика опасения за цените и доставките в целия регион. Данъкът беше отменен в понеделник.
Правните изменения все още оставят вратичка за Лукойл да добави стотици милиони долари приходи от българския си бизнес въпреки прекратяването на вноса. Законодателите ограничиха износа на всички продукти на рафинерията, получени от руски суров петрол, считано от януари, но допуснаха изключение за нискооктановите горива, произведени с петрола, който е бил внасян до тази дата.
В продължение на години България е силно зависима от руските енергийни доставки, особено от природния газ. Неотдавнашните геополитически събития обаче, включително отказът на България да заплаща руския газ в рубли, промениха енергийния пейзаж. Прекратяването на вноса на руски петрол допълнително отдалечава България от историческите енергийни зависимости, като насърчава по-диверсифицирана и устойчива енергийна стратегия.
Потенциално напускане на Лукойл
Потенциалната продажба на българския бизнес на Лукойл има икономически последици както за компанията, така и за страната. Значителното присъствие на Лукойл в България, включващо рафинерията Нефтохим, петролните бази и бензиностанциите, допринася значително за енергийния пейзаж на страната. Ако продажбата бъде осъществена, тя ще подлежи на одобрение от парламента, което ще добави още едно ниво на контрол към всяка сделка. Икономическите последици ще зависят от купувача и стратегическата насока, която новият собственик ще следва за тези активи.
Решението на България да прекрати вноса на руски петрол и намерението на Лукойл да продаде рафинерията бележат ключов момент на кръстопътя между геополитиката и енергийната икономика. Докато България диверсифицира енергийните си източници и се приспособява към санкциите на ЕС, съдбата на активите на Лукойл и по-широките последици за региона остават неясни. Потенциалната продажба на рафинерията "Нефтохим" ще повлияе не само на енергийния сектор, но и на геополитическото позициониране на България, подчертавайки сложния баланс между икономическите интереси и международните съюзи.
