ОПЕК+ се сблъсква с недостиг на квоти и геополитически рискове
Най-големите производители от Западна Африка, Ангола и Нигерия се противопоставили на по-ниските базови нива за следващата година
Публикувано от Божидар Балевски ное 30, 2023 в Пазари
Докато ОПЕК+ се подготвя за ключова среща, на която ще определи производствената си политика в четвъртък, вътрешното недоволство и геополитическата несигурност са силно застъпени. Виртуалната среща, която първоначално беше планирана като лични срещи във Виена, беше преместена в последния момент, като съвпадна с началото на Конференцията на ООН по изменението на климата (COP28) през 2023 г., чийто домакин е ключовият член на ОПЕК - ОАЕ.
В центъра на разногласията в рамките на ОПЕК+ е въпросът за базовите нива за следващата година, като основните производители Ангола и Нигерия се противопоставят на предложените по-ниски нива, които биха повлияли на квотите. Тези базови нива, които служат като критерии за определяне на съкращенията и квотите, са постоянен предмет на спорове в коалицията.
Ангола и Нигерия, които се борят с намаляването на добива поради недостатъчно финансиране, изчерпване на свободния капацитет и саботаж на инфраструктурата, се колебаят дали да приемат по-ниски базови стойности. Въпреки че това нежелание отразява настоящите им производствени предизвикателства, то също така поражда опасения относно потенциалните рискове, ако в бъдеще настъпи възстановяване на производството. Базовите линии на двете държави за 2024 г., заедно с техните производствени квоти, бяха подложени на проверка от трима независими доставчици на данни.
Вътрешни лица предполагат, че докато часовникът тиктака към ключовите срещи между ОПЕК, ОПЕК+ и техния технически комитет, все още не е постигнат компромис по въпроса за базовите нива. Преминаването от присъствени към виртуални конференции добавя допълнителен слой сложност към дискусиите, а времето съвпада с Конференцията на ООН за изменението на климата, където ОАЕ се стремят да покажат ангажимента си към екологичния преход.
Конфликтът днес и петролното ембарго от 1973 г.
Освен вътрешните конфликти, ОПЕК+ се бори и с усещането за разминаване между цените на петрола и фундаменталните фактори, свързани с търсенето и предлагането. Тази неудовлетвореност е очевидна сред членовете, включително министъра на енергетиката на Саудитска Арабия принц Абдулазиз бин Салман, който през май предупреди пазарните спекуланти. Неотдавнашните колебания в цените на петрола се обясняват с ликвидацията на ограничените пазари на фючърси и глобалните политически събития, като например събитията в Газа.
Понастоящем ОПЕК+ работи в условията на съкращаване на производството с 2 млн. барела на ден и е изправен пред допълнителното предизвикателство на доброволното намаляване на производството от някои членове с общо 1,66 млн. барела на ден. Саудитска Арабия и Русия осъществиха отделни намаления на доставките, което временно повиши цените по-рано през годината. Тези печалби обаче отстъпиха поради крехкото възстановяване в Китай и политическата несигурност в Близкия изток.
Докато ОПЕК+ обмисля следващия си ход, има предположения, че може да се обсъди обявяване на политика за "подкрепа на пазара" или обсъждане на потенциални съкращения. Съществува обаче скептицизъм по отношение на значителна промяна в подхода на коалицията, като се има предвид несигурността около Иран и Венецуела, където САЩ сигнализираха за корекции в петролните санкции.
Потенциалните съкращения поставят в деликатна ситуация Белия дом, който предпочита по-ниски цени на горивата. Това би могло да влезе в противоречие с одобрените от Вашингтон усилия за глобална солидарност по отношение на декарбонизацията на COP28.
Замесените страни изразяват също така и загриженост относно геополитическото напрежение, по-специално конфликта между Израел и палестинската войнствена групировка Хамас. Макар че двама делегати на ОПЕК+ уверяват, че коалицията няма да политизира производството, историческите прецеденти, като ембаргото от 1973 г. на Организацията на арабските страни износителки на петрол, добавят допълнителен слой сложност към ситуацията.
Петролното ембарго от 1973 г., известно още като арабското петролно ембарго, е ключово събитие в историята на петролната индустрия и геополитиката. То е инициирано от Организацията на арабските държави износителки на петрол (ОАПЕК), група от арабски държави производителки на петрол, в отговор на политически и военни събития в Близкия изток.
Фонът на ембаргото е арабско-израелският конфликт, по-специално войната Йом Кипур (6-25 октомври 1973 г.), в която Египет и Сирия започват изненадваща атака срещу Израел. Конфликтът доведе до по-широка геополитическа криза, в която се включиха Съединените щати и Съветският съюз, за да подкрепят своите съюзници.
В отговор на западната подкрепа за Израел по време на конфликта ОАПЕК, водена от ключови членове като Саудитска Арабия, Ирак и Кувейт, решава да използва петрола като политическо оръжие. На 17 октомври 1973 г. ОАПЕК обявява петролно ембарго срещу Съединените щати, Канада, Япония, Нидерландия и Обединеното кралство - страни, които се възприемат като подкрепящи Израел. Ембаргото включваше намаляване на производството на петрол и ембарго върху износа на петрол за тези държави.
Мнението на Иран и пътят напред
Променящият се тон на Рияд срещу Израел и призивите на Иран за ислямско петролно ембарго на фона на разгарящата се война в Близкия изток внасят нови променливи. Въпреки това статутът на Иран, който е подложен на санкции, ограничава влиянието му в дипломацията на ОПЕК+. Неотдавнашните решения на Либия и Йемен да засилят законите срещу Израел и да обозначат танкерите с израелски връзки като "законна цел" увеличават несигурността около известните петролни маршрути в Червено море.
В заключение, ОПЕК+ е изправен пред съвкупност от предизвикателства, които надхвърлят вътрешните разногласия относно производствените квоти. Геополитическите рискове, пазарната динамика и по-широкият контекст на глобалните събития усложняват процеса на вземане на решения на коалицията, която се ориентира в ключов момент от развитието на петролния пазар.
