Роботите превземат света!?
Визията на Илон Мъск за Европа, доминирана от роботи
С дръзката си прогноза, че до 2040 г. андроидите ще бъдат повече от хората, визията на Илон Мъск за роботизирано бъдеще има потенциала да се наложи в Европа - регион, подготвен за автоматизация.
Илон Мъск уверено твърди, че до 2040 г. хуманоидните роботи ще надхвърлят броя на хората. Въпреки че това твърдение отговаря на характерния му усет за смели твърдения - подобно на прогнозите му за напълно самоуправляващи се автомобили - неговата достоверност остава несигурна. Практическите възможности на една „роботопия“ често се сблъскват със сложността на трудовите пазари. Дори в Южна Корея, където роботите са най-силно интегрирани, според Международната федерация по роботика автоматизацията представлява едва 10% от работната сила в производството. В глобален мащаб този процент пада до 1,6%.
И все пак смелостта на Мъск може да намери отклик в Европа. Изправен пред застаряваща демография, недостиг на работна ръка и политически натиск за намаляване на зависимостта от чуждестранни работници, континентът вероятно ще даде приоритет на роботиката и автоматизацията. Предизвикателството обаче се крие във финансовата осъществимост на подобни постижения.
Роботи: решение за намаляване на работната сила
Вместо да замени изцяло човешкия труд, роботиката предлага начин да се увеличи производителността в условията на намаляваща работна сила. Застаряващото население на Европа - където страни като Италия съперничат на Япония по средна възраст - и намаляващата раждаемост засилват тази промяна. В същото време конкуренцията за работници се засилва поради усилията за преместване на дейности след пандемията. Според доклад на Европейския съюз близо 40 професии, включително строителството и здравеопазването, изпитват значителен недостиг на работна ръка, като често разчитат на ограничени ресурси от евтини работници.
Роботизираните технологии се превръщат от заплаха за работните места в инструмент за сътрудничество. Иновации като „коботи“ или роботи за съвместна работа, предназначени да работят заедно с хора, набират скорост като най-бързо растящия пазарен сегмент. Напредъкът на изкуствения интелект допълнително подобрява възможностите, като складовите роботи вече се учат да сортират и опаковат стоки самостоятелно, използвайки технология, подобна на големите езикови модели на OpenAI. Докато хуманоидните роботи на Мъск привличат вниманието, реалистичните приложения в индустриални условия вероятно ще доминират в близко бъдеще.
Дания е модел за успех в автоматизацията
Дания е пример за потенциала на автоматизацията в Европа. Въпреки скромната си икономика, страната изпреварва по-големи държави като САЩ, Великобритания и Франция по гъстота на роботите. Известна със строгите имиграционни закони и сгъстения пазар на труда, движен от големи корпорации като Novo Nordisk, Дания се справя с прогнозирания недостиг на 6700 електротехници през следващите пет години, като проучва възможностите за автоматизация. В доклад, поръчан от датски работнически организации, се посочва, че автоматизирането на повтарящи се задачи, като изтегляне на кабели и изрязване на канали, може да реши 14 % от проблема с недостига на работна ръка. Макар че тази цифра може да изглежда скромна, нейното разширяване в различни отрасли и държави може да донесе значителни ползи.
Политическа привлекателност на автоматизацията
В сравнение със спорни решения като повишаване на възрастта за пенсиониране (проблем във Франция) или увеличаване на зависимостта от чуждестранна работна ръка (което подкрепя антиимигрантски партии като германската AfD), автоматизацията предлага по-приемлива от политическа гледна точка алтернатива. При сравнително ниски нива на безработица автоматизацията се възприема все повече от лидерите от целия политически спектър. Например лидерът на опозицията в Обединеното кралство Киър Стармър наскоро защити изкуствения интелект като трансформация, а френският крайно десен лидер Ерик Земмур предложи роботи като заместители на селскостопанските работници имигранти. Данните от проучване на Европейската комисия от 2020 г. подкрепят този оптимизъм, като не показват данни за широко разпространена загуба на работни места поради индустриалните роботи.
Предизвикателства пред реализацията на „Робо-Европа”
Въпреки обещанията си, прекаленото внимание към автоматизацията може да доведе до разочарование. Опасенията за безопасността и сложността на автоматизацията на някои сектори, като например грижите за възрастни хора, остават значителни пречки. Борбата на Япония да се справи с прогнозирания недостиг от 11 милиона работници до 2040 г. показва ограниченията на разчитането единствено на технологиите.
Финансирането също представлява предизвикателство. Експертът по автоматизация Майк Уилсън оценява разходите за един промишлен робот, включително оборудването, на 90 000 британски лири (111 000 USD). За справяне с недостига на 58 000 работници в британското производство ще са необходими инвестиции в размер на 3 до 5 млрд. паунда. Въпреки че потенциалното повишаване на производителността с 6 млрд. паунда може да оправдае разходите, първоначалните разходи и необходимият опит са значителни. Освен това роботите не допринасят за данъчните приходи, което създава допълнително натоварване на системите за социално подпомагане.
Технологична революция, която Европа не може да си позволи да пропусне
Автоматизацията сама по себе си не може да реши демографските предизвикателства и предизвикателствата, свързани с производителността в Европа, но тя представлява жизненоважна част от решението заедно с реформите на пазара на труда и политиките, ориентирани към растеж. Като се има предвид историята на континента, който изостава в големите технологични революции, изпреварването в областта на роботиката може да бъде рядък шанс за Европа да бъде лидер.
