Брюксел може да съди България за отлагането на данъка върху отпадъците

Европейската комисия даде на България двумесечен срок да отговори на нейните опасения, тъй като страната отлага реформата на данъка върху отпадъците до 2026 г. Това последно отлагане може да доведе до съдебни действия срещу България.

През септември България за пореден път отложи прилагането на принципа „замърсителят плаща“ за изчисляване на таксите за управление на отпадъците. Сега това решение може да предизвика правна процедура от страна на Европейската комисия. Във вторник Комисията обяви, че е започнала седем процедури за нарушение срещу България, като една от тях е насочена към липсата на реформа в системата за такса смет. Страната продължава да изчислява тази такса въз основа на данъчните оценки на недвижимите имоти, като отлага преминаването към система, съобразена с насоките на Европейския съюз.

Комисията подчерта, че България многократно е отлагала прилагането на принципа „замърсителят плаща“, като последното решение на парламента отложи реформата от януари 2025 г. за януари 2026 г. Органът на ЕС излезе с мотивирано становище и очаква от България да отговори и да предприеме коригиращи мерки в срок от два месеца. Ако не предприеме действия, случаят може да бъде отнесен до Съда на Европейския съюз.

България остава единствената страна в ЕС, в която не се събират такси, свързани с отпадъците

Според проучване от 2019 г. България е единствената държава - членка на ЕС, в която таксите за управление на отпадъците не са обвързани с действителния обем на генерираните отпадъци. Тази остаряла система е довела до несправедливо изчисляване на таксите, тъй като собствениците на имоти с по-висока стойност - обикновено разположени в центровете на градовете - в крайна сметка плащат повече, независимо от количеството на генерираните от тях отпадъци. За разлика от тях, пренаселените жилища в по-малко централни райони плащат по-ниски такси поради по-ниската си данъчна оценка, дори ако генерират повече отпадъци.

Отлагания, породени от опасения за разходите

През септември българските законодатели отложиха за пореден път прилагането на принципа „замърсителят плаща“. Съгласно предложената система данъците върху отпадъците ще се изчисляват въз основа на един от трите метода: на глава от населението, на брой торби с отпадъци или на прогнозен обем отпадъци. Основната причина, посочена за забавянето, беше, че общините твърдят, че не са подготвени за промяната. Те предупредиха, че ако новата система бъде въведена на 1 януари 2025 г., това ще доведе до повсеместно увеличение на таксите. Това, от своя страна, би могло да има политически последици за местните власти, особено в години на избори.

Общинските ръководители посочиха и финансовите и логистичните предизвикателства. Прилагането на новата система изисква ресурси, които липсват в много по-малки общини. Освен това много общини не разполагат с точни данни за обитаването на жилищата или генерирането на отпадъци, което усложнява прехода. Критиците обаче твърдят, че следващите правителства, особено по време на управлението на ГЕРБ, са имали достатъчно време да интегрират системи като ГРАО, НСИ и НАП, за да улеснят по-гладкото прилагане на реформата - възможност, която така и не е използвана напълно.

Нарастващите разходи налагат повишаване на таксите въпреки забавянето

Въпреки официалното отлагане някои общини вече се подготвят да повишат таксите за битови отпадъци от 1 януари, като се позовават на нарастващите оперативни разходи, увеличението на минималната работна заплата и инфлацията. Градове като Пловдив и Кюстендил са сред тези, в които се очакват по-високи такси, независимо дали реформата ще бъде осъществена. Отново собствениците на имоти с по-висока данъчна оценка вероятно ще понесат основната тежест на тези увеличения.