Орбан ще "предефинира" позицията на Унгария в НАТО заради Украйна
Има икономическа логика зад решението му
Публикувано от Божидар Балевски май 24, 2024 в Геополитика
Министър-председателят на Унгария Виктор Орбан изрази намерения да преразгледа ролята на страната в НАТО, като се стреми да не участва в засилващата се подкрепа на алианса за Украйна. В предаване по националното радио Орбан разкри, че унгарските военни стратези и правни експерти формулират уникална правна рамка, която да разграничи Унгария от останалите страни от НАТО по отношение финансирането на Украйна.
В коментарите си Орбан спомена: „Нашите правни и военни екипи усърдно проучват възможностите Унгария да запази членството си в НАТО, като същевременно избягва участието си в мисии на НАТО извън границите си.“ Въпреки забележителната роля на Будапеща в мисии на НАТО в региони като Ирак и Косово, НАТО по принцип насърчава широкото участие, но позволява на държавите членки да се откажат от конкретни военни ангажименти.
Разговорът възниква в момент, когато НАТО подготвя нов, мащабен пакет от мерки за подкрепа на Украйна, който трябва да бъде представен по време на предстоящата среща на върха във Вашингтон през юли тази година. Очаква се този пакет да повиши ролята на НАТО в управлението на доставките на оръжие и инициативите за обучение на Украйна.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг предложи съюзниците да създадат значителен фонд от 100 млрд. долара за подкрепа на Украйна през следващите пет години. Някои членове не приеха с ентусиазъм това предложение.
Унгария последователно се опитва да възпрепятства западните инициативи в подкрепа на Украйна срещу мащабната военна агресия на Русия, която продължава вече трета година. Орбан също така забави разширяването на НАТО с цел включване на Финландия и Швеция и сключи енергийни споразумения с Русия, което предизвика неодобрението на други западни държави.
По време на дискусията Орбан потвърди предаността на Унгария към основната мисия на НАТО - да защитава своите членове в случай на нападение. Въпреки това той изрази загриженост относно последиците от подпомагането на Украйна - съседна на Унгария страна, която не е член на НАТО - с финанси и оръжия, опасявайки се, че това може да доведе до задълбочаване на военните ангажименти, които според него не са в интерес на държавата му.
Орбан подчерта несъгласието си с възгледите на някои членове на НАТО, които предполагат, че Русия може да се насочи към източните граници на НАТО след Украйна и се аргументира, че няма логика режимът на Путин, който има далеч по-малко ресурси от НАТО, да тръгне да воюва открито срещу него.
НАТО създаде работни групи, за да обмисли потенциално по-голяма роля в конфликта. Орбан отбеляза, че макар Унгария да участва в тези обсъждания, тя го прави като член без принос, който се противопоставя на финансовата и военната помощ за Украйна. Той предположи, че предоставянето на официално изключение на Унгария от ангажименти към Украйна може да доведе до нова форма на членство в НАТО. Орбан изрази настоящата двусмисленост на статута на Унгария, като заяви: „Това е сценарий, в който ние едновременно присъстваме и отсъстваме. Не е ясно доколко това е устойчиво.“
Икономическата логика зад позицията на Унгария спрямо конфликта
Икономическите предизвикателства пред Унгария стават все по-очевидни, като страната се бори с множество неблагоприятни условия, които засилват икономическата ѝ нестабилност. Понастоящем страната е изправена пред рекордно висока инфлация и нарастващ търговски дефицит, утежнени от обезценяващата се валута, която кара унгарците да отидат в съседна Хърватия за по-достъпни хранителни продукти. Тези икономически трудности доведоха до понижаване на кредитния рейтинг на Унгария от Standard & Poor's до втория най-нисък в Европейския съюз, само малко над Гърция и наравно с Румъния. Това понижаване на кредитния рейтинг е симптом за по-дълбоки структурни проблеми в икономиката на Унгария, която традиционно е силно зависима от преките чуждестранни инвестиции и интеграцията в европейските промишлени мрежи, особено в автомобилната индустрия, която е тясно свързана с икономическата динамика на Германия.
Тази зависимост прави Унгария уязвима към промените в глобалния икономически пейзаж, включително към настоящото геополитическо напрежение и икономическите санкции, засягащи Русия - ключов доставчик на енергия и търговски партньор. Премиерът Виктор Орбан и неговата администрация, които се сблъскват с ограничена подкрепа от страна на европейските и американските съюзници поради политически и идеологически различия, все по-често се обръщат към Русия и Китай в опит да стабилизират икономиката. Този завой включва търсене на инвестиции и икономически партньорства, които биха могли да облекчат финансовото напрежение, причинено от ограничения достъп до фондовете на ЕС и по-широките предизвикателства на глобалния икономически спад. Стратегическите промени имат за цел да осигурят нови пътища за инвестиции и да поддържат икономическата стабилност, но също така поставят Унгария в несигурна позиция на геополитически кръстопът, като засягат отношенията ѝ в ЕС и НАТО.
Освен това икономическите политики на Орбан, макар и насочени към запазване на икономиката и суверенитета, са посрещнати скептично по отношение на дългосрочната им жизнеспособност и потенциала им за решаване на основните проблеми, свързани с лошото икономическо управление и корупцията, които тормозят страната. Докато Унгария се ориентира в тези усложняващи се кризи, нейната бъдеща икономическа устойчивост остава несигурна, което повдига въпроса дали тези нови съюзи с Русия и Китай могат наистина да компенсират дълбоко вкоренените предизвикателства или просто да отложат неизбежните икономически трудности.
Енергетиката е важна
Енергийният сектор е ключов елемент от икономическата и геополитическата стратегия на Унгария, особено в отношенията ѝ с Русия, която осигурява значителна част от енергийните нужди на Унгария на изгодни цени. Унгария разчита в голяма степен на руски нефт и природен газ, които в миналото са били доставяни на цени, по-ниски от средните за Европа. Тази зависимост от евтината руска енергия е не само икономическо, но и стратегическо съображение, тъй като спомага за предпазване на икономиката от високите енергийни разходи, които биха могли да изострят и без това сериозната инфлация и търговския дефицит.
Предвид глобалните промени към по-строги енергийни политики и нестабилността на енергийните пазари, изострена от геополитическото напрежение, зависимостта на Унгария от руската енергия се превърна в основна част от нейната икономическа стратегия. Тези отношения позволиха на Унгария да смекчи някои от неблагоприятните последици от скоковете на цените на енергията, които засегнаха в по-голяма степен други европейски държави. Тази зависимост обаче поставя Унгария и в деликатна политическа ситуация, тъй като тя трябва да балансира енергийните си нужди с по-широките дипломатически политики и политики за сигурност на ЕС и НАТО, особено в светлината на продължаващите конфликти с участието на Русия.
Стратегическото използване на руската енергия не само подпомага непосредствените икономически и промишлени нужди на Унгария, но също така формира нейната външна политика и външнополитически позиции. В този смисъл подходът на Унгария към управлението на енергийните доставки от Русия е неразделна част от разбирането на по-широките ѝ икономически политики и международна позиция. Тази динамика илюстрира сложното взаимодействие между икономическите нужди и геополитическата стратегия, като подчертава трудното балансиране, пред което е изправена Унгария, за да поддържа икономическата си стабилност, като същевременно се ориентира в отношенията си в рамките на ЕС и с ключови съюзници като Русия.
