Какво става с тока в България?

През юли производството на електроенергия се е увеличило значително с 44% в сравнение с предходния месец, като най-голям принос за този ръст имат въглищните електроцентрали. Тези електроцентрали работиха със 140% по-голям капацитет в сравнение с юни и отбелязаха 21% увеличение на годишна база. Този резултат превърна юли във втория най-добър месец за годината за въглищните централи след януари и беше изненада за мнозина.

В същото време енергийната система беше подложена на значителен натиск поради високите изисквания за износ към съседните държави, породени от горещото време и някои предизвикателства при трансграничния обмен на енергия.

Движещата сила за тези събития беше продължителната гореща вълна, която продължи повече от десет дни, с температури постоянно с около 5 градуса над нормалните. Освен това цените на електроенергията рязко се повишиха в средата на юли, достигайки най-високите си нива от кризата през 2022 г. насам, като вечерните цени доближиха 2000 лв/MWh. Този ценови скок преоформи пазара и въведе нова динамика.

Появиха се спекулации, че повишаването на цените е свързано със ситуацията в Украйна, но се оказа, че това е "перфектната буря", включваща високото търсене в Унгария и Румъния, съчетано с проблеми, засягащи водноелектрическите и атомните електроцентрали, и неадекватната свързаност на пазара.

В отговор на неочакваните пазарни условия се възобновиха дискусиите за компенсиране на разходите на бизнеса, което доведе до одобряването на нов ценови таван от 180 лв/MWh, целящ да облагодетелства бизнеса. Междувременно Министерският съвет гласува да наложи таван на приходите на производителите на електроенергия - спорна мярка, която може да доведе до изкривяване както на българския, така и на регионалния пазар. Юли подчерта крехкостта на пазарните връзки, когато множество държави са изправени пред предизвикателства, свързани с производството и балансирането.

Преглед на производството на електроенергия

През юли най-големият производител на електроенергия беше АЕЦ "Козлодуй", която, въпреки че през първите десет дни работеше с по-малко от пълния си капацитет поради инцидент в блок 6, допринесе за 38% от общото производство. За пореден път беше подчертана решаващата роля на тази централа за балансиране и осигуряване на ликвидност на съседни държави като Румъния, Сърбия и дори Унгария.

Въпросът за проблемния парогенератор, който предизвика инцидента, също беше разгледан отново, като експертите твърдят, че не е необходима подмяна и че централата ще продължи да работи с риск от неочаквани спирания.

За централите, работещи с въглища, юли осигури така необходимия финансов тласък след месеци на спад в работата. Високите пазарни цени позволиха на тези централи да увеличат производството си, което ги превърна във втория по големина източник на електроенергия в страната. Само през януари те произвеждаха повече, а месечното увеличение от 44% е едно от най-значителните през последните години.

Цените на електроенергията бяха най-критичният фактор на пазара през миналия месец, като средната цена достигна 267,28 лв/MWh, въпреки спада в края на месеца. Като се има предвид, че цените вече се бяха повишили през юни в сравнение с май, месечното увеличение беше значително - около 50%. Средната цена през юли също беше значително по-висока от нивата през миналото лято.

Спад в дела на възобновяемата енергия

Делът на възобновяемите енергийни източници спадна до най-ниското си ниво от март насам, въпреки рекордното производство на слънчева енергия. Той спадна до малко под 30 %, в сравнение с 42-43 % през юни и май. По-конкретно, делът на слънчевата енергия спадна до 18% от общото производство в сравнение с 24% през юни.

В абсолютно изражение обаче производството на слънчева енергия се е увеличило с 5 % на месечна база, достигайки най-високите си нива до момента. На годишна база производството на слънчева енергия нарасна с 46 % благодарение на новите инсталации.

Един от най-сериозните спадове бе при производството на електроенергия от водни централи, което спадна с 25% на месечна база поради липсата на значителни валежи от юни насам. Обикновено юли е месец с малко валежи, но той обикновено се възползва от обилните дъждове през юни, които тази година липсваха. Тъй като през август и септември се очакват още по-малко валежи, това може да се отрази на цялата страна, а не само на енергийния сектор.

България не разполага с достатъчно вятърни паркове, които да играят съществена роля в производството на електроенергия, и въпреки че производството им се е увеличило с 57 % през месеца, то остава ниско по летните стандарти.

Увеличаване на износа

За първи път от април насам България изнесе повече електроенергия, отколкото внесе през миналия месец. Балансът показа излишък от 427 000 MWh, подобрявайки годишните данни за износа на страната, която преди това беше постоянен нетен вносител поради по-евтината електроенергия от възобновяеми източници и газ в съседните държави.

Увеличението на износа обаче се дължи по-скоро на високите цени и кризите в Унгария и Румъния през юли, отколкото на конкурентоспособността на енергийния микс на България. От тази гледна точка е трудно да се смята, че това е трайна тенденция.

Въпреки месечното и годишното увеличение на производството вътрешното потребление на електроенергия в България не се повиши в сравнение с предходните години. Това е донякъде озадачаващо, като се има предвид, че поради горещото време страната постави рекордни нива на потребление през лятото от над 5300 мегавата през деня. И все пак данните за потреблението сочат, че този юли не е бил особено изключителен в сравнение с предходните години. Всъщност се наблюдава лек спад на този показател, който вероятно се дължи на нарастващата децентрализация на големите потребители, които имат собствени слънчеви инсталации.