Германия бие спирачката за общ военен дълг на ЕС
Под въпрос ли е влиянието на Франция?
Публикувано от Божидар Балевски юни 25, 2024 в Пазари
Докато Франция се бори с вътрешнополитически предизвикателства, Германия на практика спря усилията за нови съвместни дългови инициативи на ЕС, предназначени за финансиране на важни проекти на Европейския съюз, особено в областта на отбраната. Тези предложени "отбранителни облигации" сега е малко вероятно да бъдат включени в дискусиите на предстоящата среща на върха, на която европейските лидери планират да определят основните си цели за предстоящите пет години. Източници, запознати с подготвителните дискусии, посочват, че сътресенията във Франция косвено са улеснили позицията на Германия срещу новите механизми за споделен дълг.
Тази съпротива е в контекста на по-широките дискусии между европейските лидери, които се стремят да разработят стратегии за справяне с напрежението в световната търговия със сили като Китай и САЩ, продължаващата агресивна позиция на Русия в Украйна и последиците от политическите промени като потенциалното завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом. Тази геополитическа динамика се съпътства от вътрешните амбиции на ЕС да засили икономическия растеж и да придвижи напред зелените инициативи на блока, където съвместното задлъжняване някога изглеждаше като осъществимо финансово решение.
Неотдавнашните събития влошиха перспективите за съвместно емитиране на дълг в ЕС. По-специално, решението на компанията за финансови услуги MSCI Inc. да изключи облигациите на ЕС от своите индекси за държавни облигации намали интереса на инвеститорите, което усложни усилията за привличане на инвестиции в общ европейски дълг. Тази ситуация се влоши от изборния успех на крайно десни групи в последните европейски избори. Тези групи, които често се възприемат като приятелски настроени към авторитарни режими като Русия на Путин и критикуващи активните политики в областта на климата, промениха политическия баланс, което усложни аргументите за споделения дълг.
Въпреки намерението на Европейския съюз да продаде облигации на стойност 65 млрд. евро в рамките на съществуващите си програми по-късно през годината - сума, която надхвърли очакванията на много анализатори - пътят към въвеждането на нова емисия дълг срещна значителни пречки. Това забавяне беше допълнително повлияно от решението на MSCI за индексиране и политическите промени, отразени в изборите в ЕС.
Съпротивата срещу споделеното вземане на заеми не е изолирана само в Германия. Няколко други държави - членки на ЕС, включително Нидерландия, Австрия, Швеция и Дания, координираха своето противопоставяне на съвместното вземане на заеми, подчертавайки дълбоко вкоренените противоречия около фискалното единство в ЕС. Това противопоставяне подчертава сложността на постигането на консенсус по финансови въпроси, които изискват единодушно съгласие на всички държави членки.
На фона на тези финансови и политически течения идеята за съвместен дълг на ЕС остава горещо обсъждана тема, която изисква значителна техническа подготовка и постигане на консенсус отвъд реториката на високо равнище. Сценарият подчертава по-широк контекст в ЕС, където амбициозните фискални политики, особено тези, които включват общи финансови задължения, предизвикват сериозни дебати и изискват щателна подготовка и подробна политика, надхвърляща обикновеното пропагандиране.
