Финансовата смърт на Франция

Франция се сблъсква с една отрезвяваща истина: намаляващата привлекателност на страната за световните инвеститори е сигнал за дълъг и несигурен път към икономическо възстановяване.

Някога считана за стабилен партньор на пазара на облигации, чийто дълг се считаше за почти толкова сигурен, колкото германския, сега Франция се бори със значителни разпродажби. Инвеститорите все повече сравняват френския дълг с този на Испания и Италия - две държави с по-високи възприемани рискове.

Промяната идва на фона на политическата парализа след предсрочните избори през юни, които оставиха Франция с висящ парламент. Правителствени служители заявиха пред ЕС, че може да отнеме до пет години, за да се приведе бюджетният дефицит на Франция в съответствие с европейските стандарти. Очаква се този четвъртък администрацията на министър-председателя Мишел Барние да очертае бюджета за 2025 г., с което ще направи първата стъпка в този труден процес.

За президента Еманюел Макрон тази ситуация представлява рязък обрат. Първоначално неговото председателство се определяше от про-бизнес програма, с планове за пренасочване на Париж като основен финансов център след Брекзит. Сега, когато икономическите проблеми се засилват, растежът и заетостта, постигнати по време на мандата му, са застрашени. Към това се прибавя и фактът, че правителството на Барние работи под постоянната сянка на лидера на крайната десница Марин Льо Пен, което допълнително засилва несигурността.

С наближаването на президентските избори през 2027 г. Франция се приспособява към влошеното си положение. Някога ключов играч в Европа, страната все по-често се разглежда от инвеститорите като фискален пасив, отслабен от прекомерни разходи и политически крайности.

Призив за фискална дисциплина

„Френската икономика дълго време се движеше по течението, но сега плащаме цената за годините на лошо фискално управление“, казва Рафаел Галардо, главен икономист на Carmignac Gestion. „Нуждаем се от спешни реформи, за да избегнем още по-голяма финансова нестабилност.“

Финансовият авторитет на Франция бързо ерозира. Премията, която някога се свързваше с нейния дълг - благодарение на ликвидността, голямата инвеститорска база и силните институции - се изпари само за няколко месеца. Спредът между доходността на френските и германските облигации - показател за риска - сега е близо 80 базисни пункта, което е два пъти повече от средната стойност за последното десетилетие.

Разлика между доходността на 10-годишните държавни френски облигации и 10- годишните германски облигации (изразена в базисни пунктове)

Източник: Bloomberg

„Намираме се в нова ера“, обяснява Питър Гоувс, ръководител на отдела за изследване на държавния дълг в MFS Investment Management. „Пазарът иска фискална дисциплина, но знае, че това няма да се случи за една нощ“.

Тъй като чуждестранните инвеститори държат повече от половината от френския дълг в размер на 2,6 трилиона евро (2,9 трилиона долара), тази промяна в настроенията е значителна. През август японските фондове - някога основни купувачи на френски дълг - бяха нетни продавачи за четвърти пореден месец, отбелязвайки най-дългата разпродажба от 2022 г. насам.

Нарастващи политически предизвикателства

Барние е изправен пред трудна битка. Основната му задача е да изработи и приложи жизнеспособен фискален план, като същевременно се справи с разделения парламент. Успехът му до голяма степен зависи от Националния митинг на Льо Пен, който притежава значителна власт в настоящия политически пейзаж. Партията може да свали Барние, ако се присъедини към левите опозиционни партии при вот на недоверие.

„Франция все още има фундаментални икономически предимства, но най-големият ѝ проблем сега е политическата нестабилност, която прави бюджетния контрол много труден“, казва Пол де Грауве, професор по политическа икономия в Лондонското училище по икономика.

За да ограничи разходите, Барние предупреди законодателите, че нарастващият дълг на страната, който през следващата година ще достигне близо 115% от БВП, я прави уязвима за пазарни спекулации, ако не бъдат предприети строги мерки. Очаква се агенцията за дълга на Франция да обяви увеличаване на продажбите на облигации за 2025 г., което контрастира с намаленията в други европейски държави.

Предложеният бюджет включва корекция в размер на 60 млрд. евро, като две трети от тях идват от съкращаване на разходите, а една трета - от повишаване на данъците. Целта е дефицитът да се намали до 5% от БВП от сегашните 6,1%. Ако не се вземат мерки, дефицитът може да нарасне до 7% през следващата година.

Съпротива отвътре

Планът обаче срещна съпротива от страна на собствените поддръжници на Макрон, някои от които твърдят, че увеличаването на данъците ще подкопае наследството на президента за създаване на работни места и икономически растеж. Политическите борби заплашват да провалят усилията на правителството да възстанови фискалния ред.

„Ако искаме да контролираме икономическото си бъдеще и да избегнем външния натиск от страна на пазарите, Германия и ЕС, трябва да предприемем действия при нашите условия“, казва Людовик Субран, главен икономист в Allianz SE. „Но това е трудно предизвикателство.“

Дори ако планът успее, той ще бъде само първата стъпка към намаляване на дефицита до целта на ЕС от 3% до 2029 г. - доста след като Макрон е напуснал поста си.

Предстоящ финансов контрол

Барние е изправен и пред предстоящи проверки на кредитоспособността. Франция, чийто рейтинг беше понижен от Fitch миналата година, ще получи нови оценки от Moody's и S&P през следващите седмици. Междувременно растежът във втората по големина икономика в еврозоната се забави, въпреки временния тласък от Олимпийските игри в Париж.

Въпреки това някои финансови директори настояват, че все още не са променили стратегиите си във Франция, като посочват възможности за скромно разширяване. Някои инвеститори също така смятат, че Франция може да се справи с проблемите до 2025 г., когато Макрон евентуално може да свика нови избори.

RBC BlueBay Asset Management например наскоро закри късата си позиция по френски дълг, спекулирайки, че Льо Пен може да се въздържи от подкрепа за вота на недоверие в близко бъдеще, за да се възползва от намаляващата популярност на Макрон.

„Тя може да реши, че е по-разумно да изглежда „разумна“ пред избирателите в краткосрочен план, като подкрепи правителството засега и изчака до юни, за да нанесе удар“, казва Марк Даудинг, главен инвестиционен директор на фирмата.