ФЕД свали лихвите!

В сряда Федералният резерв намали лихвения си процент за първи път след първата вълна на пандемията COVID-19, като понижи основния си лихвен процент с 50 базисни пункта (половин процентен пункт) в опит да смекчи потенциалната слабост на пазара на труда.

Изправен пред признаци за намаляваща инфлация и охлаждане на пазара на труда, FOMC реши да понижи основния си лихвен процент по овърнайт заемите с 50 базисни точки - ход, който съответстваше на променящите се пазарни очаквания. Първоначално пазарите очакваха по-скромно намаление.

Това е първият случай от 2008 г. насам, по време на световната финансова криза, когато ФЕД намалява лихвените проценти с толкова голяма разлика извън спешните мерки, предприети по време на пандемията.

Намалението довежда лихвения процент по федералните фондове до диапазона от 4,75% до 5%, което се отразява на различни потребителски финансови продукти като ипотеки, автомобилни кредити и кредитни карти. 

Ще последват ли още намаления на лихвите

Фед сигнализира и за потенциални по-нататъшни намаления, посочвайки възможността за допълнително понижение на лихвения процент с 50 базисни точки до края на годината, което съответства на пазарните очаквания. Според „точкова диаграма“ на централната банка, която отразява прогнозите на длъжностните лица за лихвените проценти, се предвижда референтната лихва да се понижи с около 2 процентни пункта след действието в сряда, като през 2025 г. и 2026 г. се очакват допълнителни намаления.

В изявлението си след заседанието Фед изтъкна нарастващата си увереност, че инфлацията е на път да се стабилизира на равнище около 2%, и отбеляза, че рисковете за постигане на целите за заетостта и инфлацията вече са по-балансирани.

Решението за понижаване на лихвените проценти бе обусловено до голяма степен от подобренията в инфлацията, като FOMC гласува с 11:1 гласа в полза на намалението. Управителят Мишел Боуман подаде единствения глас на несъгласие, като подкрепи по-малко намаление с 0,25%, което е първото несъгласие на управител на ФЕД от 2005 г. насам.

На пресконференция след решението председателят на ФЕД Джером Пауъл подчерта ангажимента на централната банка да стабилизира цените, без да предизвиква значителна безработица, като нарече решението стъпка към постигането на тази цел.

Как реагираха пазарите на акции

Пазарната реакция беше променлива. Първоначално индексът Dow Jones Industrial Average се повиши с 375 пункта след обявяването на решението, след което се оттегли, докато инвеститорите оценяваха по-широките последици. Междувременно доходността на държавните ценни книжа леко се повиши, а акциите завършиха деня с понижение.

„Този ход не е началото на поредица от големи съкращения“, каза Том Порчели, главен икономист за САЩ в PGIM Fixed Income. „Въпреки че пазарът първоначално смяташе, че може да последват още 50-процентни съкращения, Пауъл даде да се разбере, че такъв ангажимент не е поет.“

FOMC отбеляза, че макар ръстът на заетостта да се е забавил, а безработицата да се е повишила, равнището на безработица остава ниско. Комитетът коригира прогнозата си за безработицата за годината, като я повиши до 4,4% спрямо предходните 4%, а същевременно леко понижи прогнозата си за инфлацията - от 2,6% на 2,3%. Очакванията за базисната инфлация също бяха намалени - от 2,8% на 2,6%.

Въпреки че повечето икономически показатели изглеждат относително стабилни, Фед реши да намали лихвените проценти. Брутният вътрешен продукт (БВП) нараства стабилно, като според оценката на Фед от Атланта през третото тримесечие растежът ще бъде 3% поради стабилните потребителски разходи. Фед обаче продължава да е загрижен за инфлацията, която все още е по-висока от целевото равнище от 2%, въпреки че се е охладила значително спрямо пика си.

През последните седмици Пауъл и други служители на Фед също изразиха загриженост за пазара на труда. Въпреки че съкращенията остават на ниско равнище, наемането на служители се забави до ниво, което не е наблюдавано, откакто равнището на безработица е над 6%.

Решението от сряда спомага за разрешаването на оспорвания дебат за това колко агресивно трябва да подходи Фед към първоначалното намаляване на лихвените проценти, въпреки че оставя открити въпроси за това колко далеч ще стигне централната банка при бъдещите намаления. Членовете на FOMC имаха различни виждания за дългосрочната траектория на лихвените проценти.

В дните преди заседанието доверието на инвеститорите в намаляване на лихвите с половин пункт нарасна, като шансовете за такъв ход се повишиха до 63% непосредствено преди решението, според показателя FedWatch на CME Group.

Последното намаление на лихвените проценти от страна на Фед се състоя на 16 март 2020 г. като част от спешната реакция на икономическия срив, причинен от COVID-19. Повишаването на лихвените проценти бе възобновено през март 2022 г., а Фед за последен път повиши лихвените проценти през юли 2023 г., приключвайки кампания, която включваше четири последователни повишения с 0,75%.

Понастоящем равнището на безработица е 4,2%, което остава близо до пълната заетост, макар че през последната година то постепенно се повишава.

„Това е значителен ход, но не сме на прага на рецесия“, отбеляза Порчели. „Това намаление е по-скоро свързано с рекалибриране на политиката в светлината на забавящата се инфлация.“

Решението на Фед може да повлияе и на други централни банки, много от които вече започнаха да понижават лихвените проценти. Скокът на глобалната инфлация до голяма степен се дължи на фактори, свързани с пандемията, включително прекъсване на веригата за доставки, повишено търсене на стоки и широка фискална и парична подкрепа.

Макар че Фед пристъпи към понижаване на лихвените проценти, той продължава да свива програмата си за количествено затягане (QT), позволявайки на падежиращите държавни ценни книжа и ценни книжа, обезпечени с ипотеки, да се изтеглят от баланса му, който сега възлиза на 7,2 трлн. щатски долара, което е с 1,7 трлн. долара по-малко спрямо пика му.