Светът на суровините може да претърпи историческа промяна
Rio Tinto и Glencore проучват възможността за историческо сливане в минната индустрия
Rio Tinto и Glencore обсъждат потенциално сливане, което би могло да преобрази минния пейзаж, като създаде гигант, който да се конкурира с BHP Group, лидера в сектора.
Според източници, запознати със ситуацията, разговорите са се състояли в края на миналата година, но в момента не са активни. Rio Tinto, втората по големина минна компания в света, притежава пазарна стойност от приблизително 103 млрд. долара, докато Glencore се оценява на около 55 млрд. долара. За сравнение, оценката на BHP възлиза на 126 млрд. долара.
Сделка, която променя правилата на играта
Ако бъде завършено, това сливане ще бъде най-голямото в историята на минната индустрия. Подобна сделка обаче е изправена пред значителни пречки. Glencore разполага със значителни медни активи, които са ключов материал за прехода към зелена енергия, но също така управлява огромен портфейл от въглища, което може да се стори непривлекателно за Rio. Главният изпълнителен директор на Rio Tinto в миналото е избягвал мащабни придобивания, позовавайки се на тяхната сложност и риск. Освен това двете компании работят със значително различни корпоративни култури, което поставя предизвикателства пред интеграцията.
Представители и на Rio Tinto, и на Glencore са отказали коментар. След новината акциите на Рио в Сидни спаднаха с 1,8%, докато акциите на Гленкор в Лондон поскъпнаха с 3,4%.
Промяна в приоритетите на индустрията
През последните години в минния сектор се наблюдава рязък ръст на сливанията и придобиванията, обусловен от нарастващия фокус върху медта - критичен материал за глобалния стремеж към декарбонизация. Както Rio Tinto, така и Glencore притежават някои от най-продуктивните медни мини в света. Рио обаче продължава да разчита в голяма степен на желязната руда - стока, която е изправена пред спад поради забавянето на строителния бум в Китай.
В миналото Glencore е осъществявала агресивни сделки, включително неуспешен опит за сливане с Rio през 2014 г. под ръководството на тогавашния главен изпълнителен директор Иван Глазенберг, който остава значителен акционер. През последното десетилетие Рио се отклони от изкопаемите горива, като се освободи от въглищните операции, за да се концентрира върху проекти за мед и литий. Обратно, Glencore разшири своите въглищни стопанства, включително активи, придобити от Rio.
Фокусът на индустрията върху медта напоследък е стимулиран от нарастващото търсене и намаляващото предлагане от застаряващите мини. Сливането с Glencore би осигурило на Rio достъп до желаната мина Collahuasi в Чили, едно от най-богатите медни находища в света. Този актив отдавна е цел за Рио, която преди това се опита да закупи дялове в мината по време на спада на суровините през 2015 г.
Предстоящи предизвикателства
Въпреки потенциалните ползи, сливането е изправено пред значителни препятствия. Glencore е най-големият износител на въглища в света и след отзивите на инвеститорите реши да не отделя бизнеса си с въглища. Освен това активите на компанията в региони като Демократична република Конго, известни с оперативни трудности, могат да възпрат Rio, която исторически избягва такива райони.
Бизнесът на Glencore за търговия със суровини, включващ огромни количества метали, въглища и петрол, добавя още един слой сложност. Всяко сливане би могло да привлече вниманието на антитръстовите регулатори и да предизвика опасения относно културната трансформация на Рио, особено след скандала през 2020 г., свързан с унищожаването на свещено място за аборигените.
Под ръководството на главния изпълнителен директор Якоб Стаусхолм Рио се фокусира върху културната реформа и възстановяването на репутацията си, като същевременно се занимава с проблеми като тормоза на работното място и расизма. Междувременно Гленкор се бори с правни и репутационни предизвикателства, включително над 1,5 млрд. долара под формата на споразумения, свързани със случаи на подкупи и корупция.
Разнопосочни стратегии
Анализаторите отбелязват, че стратегическите различия между двете компании могат да усложнят сливането. Стратегията за растеж на Рио е съсредоточена върху проекти за мед, желязна руда и литий, докато операциите и търговският модел на Гленкор, фокусирани върху въглищата, може да не съответстват на визията на Рио.
За Рио моментът на такова сливане поражда въпроси, особено като се има предвид настоящата динамика в разработването на ключови проекти. За Glencore обаче сливането би могло да предложи на основните акционери, като например държавния инвестиционен фонд на Катар, възможност за излизане.
Макар че обсъжданията изглежда са в застой, перспективата за обединяване на два минни гиганта подчертава променящите се приоритети и предизвикателства пред индустрията.
