Булгаргаз е напът да фалира?
Лошото управление може да фалира и един монополен играч
„Булгаргаз“, държавният доставчик на природен газ в България, е изправен пред все по-големи предизвикателства, тъй като се бори със значителни загуби, намаляващ пазарен дял и нарастваща конкуренция. Несигурното финансово състояние на дружеството предизвиква тревога относно бъдещата му жизнеспособност.
Ключови предизвикателства
Нарастващи загуби и дългове: Към средата на 2024 г. Булгаргаз отчита загуба от близо 260 млн. лв. и натрупани дългове в размер на 1,9 млрд. лв. Дружеството е силно зависимо от овърдрафти, за да поддържа дейността си.
Съкращаване на пазарния дял: Пазарният дял на Булгаргаз е спаднал под 60%, което е исторически минимум, тъй като конкурентите предлагат по-добри цени и условия.
Негативен собствен капитал: Собственият капитал на дружеството е станал отрицателен (-132,7 млн. лв.), което е признак за пълна декапитализация.
Систематични проблеми
Бизнес моделът на „Булгаргаз“ го излага на финансова уязвимост. Дружеството купува газ на пазарни цени, но продава част от него на регулирани цени, често на загуба. Това несъответствие създава предизвикателства, свързани с ликвидността, и задълбочава финансовата нестабилност.
Одиторите предупредиха, че ако регулираните цени останат под разходите за закупуване, Булгаргаз може да се затрудни да изпълни задълженията си за плащане към доставчиците, което допълнително ще натовари финансите му. Ситуацията отразява финансовите затруднения на други държавни предприятия като ТЕЦ „Марица Изток 2“ и мини „Марица Изток“.
Значителен принос за финансовите затруднения на „Булгаргаз“ има недостатъчно използваният резервиран капацитет в договора му с турската компания Botas. Подписан в края на 2022 г., договорът задължава България да плаща значителни такси за неизползван капацитет до 2035 г. Разходите за прекратяване на този договор се оценяват на над 3 млрд. лева, което оставя Булгаргаз обременен с ежедневни загуби от близо 1 млн. лева.
Приходите рязко намаляват, като към средата на 2024 г. спадат до 662 млн. лв. в сравнение с 1,6 млрд. лв. година по-рано - спад от 58%. Въпреки че оперативните разходи са намалели с 44%, това не е било достатъчно, за да компенсира спада на приходите.
Компанията обяснява част от загубите си със закупуването на скъп газ по време на пандемията, за да запълни подземното газохранилище в Чирен. За срива на приходите обаче са допринесли и спадащите цени на газа на европейските пазари от края на 2022 г., съчетани с намаленото потребление. До средата на 2024 г. Булгаргаз е продал с 30% по-малко природен газ в сравнение със същия период на миналата година.
Конкуренцията се засилва
Булгаргаз губи клиенти в полза на конкуренти, включително азербайджанската SOCAR и европейски търговци, предлагащи руски газ с отстъпки. Невъзможността да се конкурира ефективно се дължи на историческата зависимост на дружеството от препродажбата на руски газ по регулирани цени, без да развива капацитет за работа като регионален пазарен играч.
Съседните държави, които се възползват от дългосрочните договори с Газпром, продължават да продават газ под пазарните цени, като понякога навлизат на българския пазар и подбиват цените на Булгаргаз на платформи като газовия хъб „Балкан“.
Въпреки че компанията е намалила оперативните си разходи, разходите за заплати са се увеличили с 12,7%, достигайки 2,5 млн. лв. до средата на 2024 г. Това разминаване подчертава неефективността на стратегиите за управление на разходите на Булгаргаз.
Съживяването на финансите на „Булгаргаз“ вероятно ще изисква значителна подкрепа от Българския енергиен холдинг (БЕХ). Въпреки това, без да се обърне внимание на бързо свиващата се клиентска база и да се подобри конкурентоспособността на дружеството, финансовата помощ сама по себе си може да предложи само временно облекчение.
Усилията за предоговаряне на споразумението с Ботас, което струва на Булгаргаз приблизително 840 000 лв. дневно, досега не са довели до особен напредък. Турският оператор предупреди за „сериозни последици“, ако плащанията не бъдат извършени навреме, което допълнително утежнява финансовото положение на дружеството.
Заключение
Траекторията на развитие на Булгаргаз е обезпокоителна. Неспособността на дружеството да се адаптира към динамиката на пазара, съчетана с неефективни договори и засилваща се конкуренция, доведе до това, че то се намира на ръба на неплатежоспособността. Без бързи и решителни действия държавният доставчик рискува да тръгне по еднопосочен път към фалит, отразявайки предизвикателствата, пред които са изправени други енергийни предприятия в България, изпитващи затруднения.
