Застраховател+ Мениджър на активи= Интересна комбинация

Защо виждаме подобен тип сливания

Публикувано от Божидар дек 12, 2024 в Макроикономика

Класическата стратегия на мениджърите на активи, които се обединяват със застрахователни компании, продължава да демонстрира своя потенциал за успех.

Ако сливанията и придобиванията процъфтяват, то партньорствата между управлението на активи и застрахователните компании се радват на още по-голяма динамика. Предизвикателствата на капиталовите пазари и нарастващите възможности в частното кредитиране подтикнаха към преосмисляне на начина, по който тези индустрии си сътрудничат, като се появиха различни модели за тяхното съвместно съществуване.

Каква е далаверата?

Традиционно застрахователите управляват собствените си инвестиционни портфейли, като наблюдават фондовете за пенсии, анюитети и животозастрахователни задължения. Този подход обхвана и обслужването на външни клиенти, както се вижда от управлението на Allianz SE на Pacific Investment Management Co. (PIMCO) и Allianz Global Investors. По подобен начин M&G Plc се отдели от Prudential Plc през 2019 г., като включи под своя шапка някои активи, свързани със застраховането.

Тенденцията обаче се е променила. Например през 2021 г. Apollo Global Management Inc. придоби отново Athene - застраховател, който беше стартирал и преди това направи публичен. Междувременно KKR & Co. увеличи дела си в Global Atlantic до пълно притежание през тази година.

Някои сделки представляват хибриден подход. Blackstone Inc. инвестира 500 млн. долара в Resolution Life през 2022 г., като получи отговорността да управлява портфейл от 25 млрд. долара. Тази инвестиция сега се продава изгодно след споразумението на Nippon Life Insurance Co. за закупуване на Resolution. Въпреки това Blackstone запазва доходоносния договор за управление на активите, осигурявайки си постоянен поток от приходи.

По време на партньорството им Blackstone очакваше портфейлът да нарасне до 60 млрд. долара в рамките на шест години, което прави споразумението подобно на плащане за осигуряване на голям, дългосрочен клиент.

Съществуват изключения от тази тенденция. Например AXA SA и NN Group NV продадоха подразделенията си за управление на активи на банки като BNP Paribas SA и Goldman Sachs Group Inc., въпреки че дългосрочните договори с бившите им застрахователни филиали останаха в сила.

Проблемът с такъв тип сливания

Теоретично сливането на застраховането и управлението на активи под един покрив би могло да задуши конкуренцията, като потенциално превърне управителя на фонда в самодоволен оператор, зависим от един-единствен клиент. Въпреки това моделът се запазва, тъй като фондовите пазари често оценяват бизнеса с управление на активи по-благосклонно, отколкото застраховането, което може да се възприеме като високорисково начинание.

За ръководителите на застрахователните дружества запазването на подразделенията за управление на средства може да бъде привлекателно предложение. На фона на ръста на пасивните инвестиционни продукти, хедж фондовете и пазарите на частен капитал, традиционните мениджъри на активи могат да намерят стабилност и мащаб чрез създаване на стратегически партньорства. Френската фирма Amundi SA например е проучила потенциални сътрудничества с подразделението за управление на активи на Allianz, въпреки че Allianz не е проявила интерес към продажба.

За алтернативните мениджъри на активи интегрирането със застрахователите предлага предимства. Частното кредитиране е бързо развиващ се клас активи в застрахователния сектор. Притежаването на застраховател може да осигури стабилна клиентска база, като същевременно дава възможност за индивидуални решения за притежателите на полици. Освен това наличието на повече капитал позволява на фирмите да стартират нови фондове и инвестиционни стратегии, като същевременно демонстрират ангажираност към своите предложения.

Тези предимства обаче са свързани с рискове. Обвързването със застрахователи може да се отрази негативно на борсовата оценка на фирмата или да отблъсне други застрахователни клиенти. За да смекчат това, някои фирми, като Blackstone, са избрали да не поемат обширни застрахователни задължения, като вместо това се фокусират върху специфични партньорства, като например с Resolution.

Междувременно неотдавнашното придобиване от BlackRock Inc. на частната кредитна фирма HPS на стойност 12 млрд. долара съответства на нейната стратегия да обслужва застрахователи, без да ги притежава. Този подход на „олекотяване на баланса“ избягва собствеността на застрахователите, като същевременно поддържа стабилни взаимоотношения с тях, възползвайки се от по-високите оценки, давани на частните кредитни специалисти.

Изглежда, че индустрията се разделя между по-лекия подход на Blackstone и BlackRock и по-дълбоките интеграции на KKR и Apollo. Въпреки това нито една от двете стратегии не се очертава като окончателно по-добра. Това, което е ясно, е, че повече сделки ще оформят сектора, тъй като фирмите експериментират с тези модели.