Вятърната енергия ще спаси България?
Ще могат ли вятърните турбини в Черно море да си свършат работата
Публикувано от Любомир Стойчевски ное 27, 2024 в България
България разполага с капацитет за производство на поне 10 GW вятърна енергия на сушата, като почти половината от този капацитет вече е набелязан в готови проектни предложения. Освен това офшорната вятърна енергия в Черно море представлява трансформираща възможност за осигуряване на енергийните доставки, ускоряване на енергийния преход и доставка на рентабилна електроенергия.
Комбинираният потенциал за офшорни вятърни централи в Румъния, България и Турция се оценява на 15 GW до 2035 г., като България има значителен принос. Въпреки това, докато Румъния и Турция напредват бързо с ясни разпоредби и дългосрочни цели, България остава назад, тъй като не разполага с цялостна правна рамка, която да отключи инвестициите в този сектор.
Румъния вече е приела законодателство за офшорната вятърна енергия и подготвя тръжни процедури за разработване на най-обещаващите си райони, като целта е до 2035 г. да бъдат изградени 3-7 GW мощности. По подобен начин Турция е очертала пътна карта за постигане на капацитет от 7 GW в областта на офшорната вятърна енергия до 2040 г. Гърция, която е още по-напред, си е поставила за цел 1,9 GW до 2030 г. и планира да проведе търгове за права за развитие на шест офшорни зони до 2027 г.
Преодоляване на бариерите в България
За да може България да се възползва от потенциала си за офшорна вятърна енергия, от решаващо значение са няколко мерки:
Създаване на специализирана правна рамка: От съществено значение е приемането на закон, който да урежда офшорната енергия от възобновяеми източници в българските морски зони. Това законодателство следва да координира процесите на планиране, изграждане, експлоатация и извеждане от експлоатация, като предлага стабилна регулаторна среда за инвеститорите.
Прозрачни тръжни процедури: Трябва да се определят приоритетните зони за проекти за морски вятърни централи и да се въведат механизми за концесиониране, съгласувани с инструменти за управление на финансовия риск, като например договори за разлика (CfD). Тези механизми, част от реформите на пазара на електроенергия в ЕС през 2022 г., спомагат за стабилизиране на цените и намаляване на волатилността.
Ясни национални цели: Определена национална цел за офшорната вятърна енергия, интегрирана в актуализирания Интегриран национален план за енергетика и климат на България (ИНЕКП), ще демонстрира ангажираност и ще привлече инвеститорски интерес. Тя следва да включва конкретни етапи, политики и механизми за финансиране.
Кампании за повишаване на обществената осведоменост: Погрешните схващания за въздействието на офшорните вятърни проекти върху околната среда трябва да бъдат преодолени чрез целенасочени информационни кампании, които да насърчат обществената подкрепа за развитието на сектора.
Икономически и екологични предимства
Морските вятърни паркове в Черно море обещават значителни ползи:
Конкурентни разходи за енергия: С прогнозираната изравнена цена на електроенергията (LCOE) от 90-100 EUR/MWh, офшорните вятърни централи могат да осигурят достъпна електроенергия по време на пиковото търсене, намалявайки зависимостта от скъпата енергия от въглища или вносен газ.
Стабилност на енергийния пазар: Като допринасят за финансовата устойчивост на Фонда за енергийна сигурност на България, проектите за офшорни вятърни централи няма да се нуждаят от държавни субсидии, а ще подкрепят по-широкия енергиен преход в страната.
Регионално развитие: Офшорната вятърна енергия би могла да катализира икономическия растеж в крайбрежните региони, създавайки работни места и насърчавайки модернизацията на местните икономики.
Пътят напред
За да се възползва от тази възможност, България трябва да осъществи регулаторни реформи и политически мерки, които са в съответствие с най-добрите европейски практики. Това включва използването на финансови стимули и рамки, подобни на тези в съседните страни, за привличане на водещи компании в офшорната вятърна индустрия.
Развитието на офшорната вятърна енергия в Черно море не е просто екологичен или икономически императив - това е стратегически приоритет за България, който ще укрепи енергийната ѝ независимост, ще ускори декарбонизацията и ще стимулира дългосрочното регионално развитие.
