Вярно ли е, че средната работна заплата ще се повиши с 20%?

Не, минималната работна заплата трябва да бъде 50% от средната работна заплата, но точният размер за 2025 г. ще бъде изчислен от Министерството на труда през септември. Очакванията на централната банка са, че разходите за труд ще продължат да нарастват поради недостига на работна ръка, увеличените заплати в публичния сектор и повишената икономическа активност.

Очакванията на централната банка за разходите за труд

Неотдавнашната макроикономическа прогноза на Българската народна банка (БНБ) вероятно е предизвикала безпокойство сред много собственици на фирми, въпреки че е тема, която обикновено е по-малко ангажираща за широката общественост. Безпокойството произтича от няколко заглавия в онлайн медии, в които се твърди, че централната банка предвижда 19,6% увеличение на минималната работна заплата до 1115 лв. от следващата година.

Това твърдение не е точно. БНБ не изчислява минималната работна заплата за своите анализи; тя изследва разходите за труд. Споменатият процент се отнася до увеличението на минималната работна заплата от началото на тази година (от 780 на 933 лв.) и се обсъжда в контекста на факторите, които влияят върху общото нарастване на средната работна заплата през 2024 г.

Какво сочи анализът

Според анализа на централната банка, въпреки забавянето на потребителската инфлация, „растежът на компенсацията на един зает в номинално изражение се очаква да остане висок - 10,2% през 2024 г.“. Факторите, подкрепящи нарастването на заплатите през този период, включват повишената икономическа активност, увеличението на минималната работна заплата с 19,6% от началото на годината, по-високите заплати в публичния сектор и продължаващата тенденция фирмите да отчитат недостига на работна ръка като ограничаващ дейността им фактор.

Поради затегнатите условия на пазара на труда и нарастващия недостиг на работна сила БНБ очаква темпът на нарастване на компенсацията на един зает да бъде около 7,5% през 2025 и 2026 г. В анализа се подчертава също, че нарастването на заплатите изпреварва растежа на производителността (очаква се да нарасне с 1,5% през тази година), което показва, че българската икономика може да загуби конкурентоспособност.

БНБ прогнозира, че равнището на безработица ще продължи да намалява - от 4,4% през 2024 г. до 3,6% през 2026 г., което отразява както повишената икономическа активност, така и намаляването на населението в трудоспособна възраст.

Определяне на минималната работна заплата

Последните изменения на Кодекса на труда предвиждат, че минималната работна заплата за следващата календарна година се определя до 1 септември на текущата година. Тя трябва да бъде 50% от средната брутна заплата за 12-месечен период, включващ последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. Макар че данните за периода април-юни все още не са налични, настоящите данни сочат, че минималната работна заплата за следващата година ще бъде около 1053 лв. По този начин, следвайки буквата на закона и приемайки скромен ръст на заплатите през второто тримесечие, увеличението трябва да бъде приблизително 12,5-13%.

Министерството на труда ще предостави точните цифри за 2025 г., след като всички данни бъдат налични. След това тази цифра ще бъде обсъдена от социалните партньори и одобрена като постановление от Министерския съвет, обикновено заедно с обсъждането на държавния бюджет през есента.

Преразгледани прогнози на Централната банка за инфлацията и растежа на БВП

Въпреки че прогнозата на БНБ има важно значение поради всеобхватната перспектива и експертния опит на институцията, ревизиите спрямо пролетните данни са минимални. БНБ леко понижи прогнозата си за икономическия растеж през тази година с 0,1 процентни пункта до 2,1%, като отдаде това на по-ниския от очаквания принос на вътрешното търсене и отрицателния принос на запасите спрямо неутралния принос в предишната прогноза. Тези корекции са само частично компенсирани от по-малко отрицателния очакван принос на нетния износ на стоки и услуги. Сега анализаторите очакват по-нисък растеж на инвестициите, но по-висок растеж на частното потребление в сравнение с прогнозата от март 2024 г.

БНБ също така леко ревизира надолу с 0,1 процентни пункта прогнозата си за инфлацията, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), за тази година до 2,2% в края на периода. Очакванията включват по-ниски цени на енергийните продукти и базисната инфлация поради по-бързо от очакваното забавяне на инфлацията на цените на услугите.

Средногодишната инфлация за 2024 г. също е ревизирана надолу - от 3,0% на 2,5%, поради по-бавното нарастване на цените на услугите и храните. Същевременно инфлацията при административно определяните цени беше ревизирана нагоре поради увеличените акцизи върху цигарите, електроенергията и водоснабдителните и канализационните услуги в някои дружества.