Петролът поскъпва навсякъде. Какви ще са последиците след военните конфликти?

Публикувано от Божидар Балевски окт 19, 2023 в Макроикономика

Цените на петрола се повишиха в сряда след смъртоносния взрив в болница в град Газа, при който загинаха стотици хора, и засилиха напрежението в региона, като според съобщенията Иран е призовал за ембарго върху продажбата на петрол на Израел. Признаците за свиване на доставките на суров петрол в САЩ също допринесоха за повишаване на цените.

Суровият петрол West Texas Intermediate CL00, 1,69% с доставка през ноември поскъпна с 2,74 долара, или 3,1%, до 89,40 долара за барел. Контрактът се уреди без промяна на 86,66 долара за барел на Нюйоркската стокова борса, след като в понеделник загуби 1,2%.

Декемврийският суров петрол сорт Брент BRN00, поскъпна с 2,86 долара, или 3,1%, до 92,78 долара за барел. Във вторник договорът поскъпна с 25 цента, или 0,3%, до 89,90 долара за барел на ICE Futures Europe.

Пазарни фактори

Във вторник експлозия разкъса болница в град Газа, пълна с ранени и други палестинци, търсещи убежище от продължаващата война, като броят на загиналите е 500 и се увеличава, съобщиха от управляваното от Хамас Министерство на здравеопазването. Хамас обвини за взрива израелските военни, които на свой ред заявиха, че причината е неправилно изстреляна ракета от базирана в Газа бойна група.

Бенджамин Пиктън, старши макроикономически стратег в RaboResearch, заяви пред клиентите си в бележка от сряда, че след трагедията се увеличава рискът от "по-нататъшна ескалация от страна на Иран и Хизбула, като първите обещаха "остър отговор", дори срещу САЩ, а вторите обявиха ден на "безпрецедентен гняв" днес".

Тъй като гневът се разпространи в арабския регион, Йордания отмени планираната арабска среща на върха с президента Байдън, който кацна в Израел в сряда. Външният министър на Йордания Айман Сафади заяви по държавната телевизия, че продължаващата почти две седмици война "тласка региона към ръба".

Цените на суровия петрол се повишиха след нападението на Хамас на 7 октомври в южната част на Израел поради опасенията, че ако Иран се включи в конфликта, САЩ може да засилят прилагането на санкции, които ще ограничат износа и ще свият допълнително световните доставки. Производството в Иран се е увеличило до над 3 млн. барела дневно, докато анализаторите определят износа на около 2 млн. барела дневно.

Както сортът Brent, така и WTI остават под най-високите стойности за 2023 г., достигнати в края на септември

В сряда външният министър на Иран Хосейн Амирабдолахиан призова членовете на Организацията за ислямско сътрудничество (ОИС) да спрат да продават петрол на Израел и да изгонят посланиците му, предаде Ройтерс. ОИС провеждаше извънредна среща в Джеда в сряда.

Експлозията в болницата предизвика протести срещу посолствата и консулствата на САЩ и Израел късно във вторник и в началото на сряда в целия регион - в Йордания, Турция, Тунис, Ливан, а според съобщения в медиите протестиращи са се събрали и пред посолствата на Великобритания и Франция в Иран.

Пиктън заяви, че вниманието ще се насочи към това дали Иран и Хизбула "ще изпълнят заплахите си да открият нов фронт на север". И ако Иран наистина се намеси, това ще постави в играта прогнозата на Rabo за 100 долара за барел петрол преди края на годината, което ще засили "допълнителен инфлационен натиск от страна на предлагането в икономиката (и по-високи лихви)".

Петролът също намери подкрепа, след като данните от индустрията показаха спад в доставките на суров петрол в САЩ.

Късно във вторник Американският петролен институт съобщи, че запасите от суров петрол в САЩ са намалели с 4,4 млн. барела през миналата седмица, според източник, който се позовава на данните.

Анализаторите, анкетирани от S&P Global Commodity Insight, средно очакват запасите от суров петрол да отчетат спад от 30 000 барела, като запасите от бензин ще намалеят с 800 000 барела, а от дестилати - с 900 000 барела. Как военната обстановка ще повлияе на черното злато и ще стигне ли то прогнозираните нива до края на годината, предстои да разберем.