Пенсионната ни система е в тежко положение

В последния си актюерски доклад Националният осигурителен институт (НОИ) очертава два възможни подхода за стабилизиране на пенсионната система: увеличаване на вноските или промяна на формулата за индексиране на пенсиите. Между 2019 г. и 2023 г. средната пенсия се увеличи повече от два пъти в номинално изражение, достигайки 784 лв.

Ако настоящото законодателство остане непроменено, зависимостта на първия стълб на пенсионната система от държавния бюджет ще продължи да нараства, като се очаква тази зависимост да достигне своя връх през следващото десетилетие. Предвижда се приблизително 50% от общите разходи на Държавното обществено осигуряване (ДОО) да се финансират с бюджетни трансфери. Основната причина за тази нарастваща зависимост е щедростта на пенсионната система през последните години, която се увеличава с темпове, не напълно съответстващи на демографските реалности в страната.

Тези заключения са част от актюерския доклад на НОИ за 2024 г., в който са представени прогнози за състоянието на пенсионната система до 2070 г. Тези прогнози се основават на очакванията за намаляване и застаряване на населението, съпроводено с намаляване на работната сила.

НОИ предлага два алтернативни сценария: първият включва повишаване на пенсионните вноски с 5 процентни пункта, а вторият предлага промяна на т.нар. швейцарско правило за индексиране на пенсиите. Въпреки че и двата сценария биха намалили дефицита на системата, те няма да го премахнат изцяло.

Проекти

При изготвянето на тези актюерски оценки НОИ разчита на набор от прогнози, включващи демографски тенденции, инфлация, икономически растеж, ръст на средната работна заплата и планирани законови промени. Той също така приема, че след като пенсионната възраст за мъжете и жените се изравни на 65 години през 2037 г., тя ще остане постоянна през целия прогнозен период.

Според демографската прогноза на Евростат населението на България се очаква да намалее до 5,3 млн. души през 2070 г. Населението в трудоспособна възраст (15-64 години) ще съставлява 56% от общото население, докато населението над 65 години се очаква да се увеличи до 31%. Вследствие на това коефициентът на възрастова зависимост ще се повиши от 34% през 2023 г. до най-високата си стойност от 60% през 2058 г. На практика, докато през 2023 г. на всеки 100 души в трудоспособна възраст се падат 34 души на възраст 65 и повече години, през 2070 г. се очаква този брой да нарасне до 55. Очаква се да се увеличи и продължителността на живота.

Ако няма политически интервенции като тези през последните години и пенсиите се увеличават единствено въз основа на швейцарското правило, НОИ изчислява, че съотношението между средната пенсия и средния осигурителен доход ще намалее от 55 % през 2023 г. до 43,6 % през 2070 г.

Докато броят на пенсионерите, получаващи пенсии въз основа на трудов стаж и възраст, се очаква да намалее, броят на пенсионерите с инвалидни пенсии се очаква да нарасне. Това увеличение се дължи на изменението през 2023 г. на Наредбата за медицинската експертиза. Това изменение позволява към процента на инвалидност да се добавят още 20 % за всяко придружаващо заболяване, което се очаква да доведе до това повече хора да получат право на инвалидни пенсии. Очаква се до 2040 г. тези пенсии да съставляват 24,5 % от всички пенсионери.

Системен дефицит

В доклада се подчертава, че пенсионната система ще остане с дефицит до 2070 г., като дефицитът ще трябва да се покрие от държавния бюджет, т.е. чрез данъци или други приходи. Очаква се дефицитът на пенсионната система да бъде 5,5 % от БВП през 2024 г., но през 2026 г. и 2027 г. той ще нарасне до над 6 % от БВП.

Общите разходи за пенсии също се очаква да нараснат - от 10,4% от БВП през миналата година до 11% от БВП през следващите години, като достигнат най-високите си равнища през прогнозния период.

Според оценките на НОИ при действащото законодателство действителният размер на пенсионните вноски е 16,3 %, докато изискуемият размер би трябвало да е значително по-висок - 37,5 %.

Тази значителна разлика се дължи най-вече на нарастващата щедрост на системата, която не съответства напълно на демографските реалности, на динамиката на осигурените лица и техните доходи, както и на възрастовата структура на осигурените в НОИ, където много от тях внасят вноски с по-ниски ставки, тъй като правят вноски и в универсален пенсионен фонд.

Потенциални решения: По-високи вноски или различно индексиране

В доклада се разглеждат два сценария за стабилизиране на държавния пенсионноосигурителен фонд и намаляване на зависимостта му от държавния бюджет: увеличаване на размера на пенсионните вноски или индексиране на пенсиите с по-нисък процент.

Първият сценарий включва увеличаване на ставката на пенсионната вноска за фонд „Пенсии“ с 1 процентен пункт на всеки пет години, като до 2045 г. тя ще достигне 19,8%. При този сценарий близо 68% от общите разходи на системата ще бъдат покрити от нейните приходи до края на прогнозния период. Подобна мярка обаче се разглежда като крайно непопулярна, тъй като може да окаже негативно въздействие върху разполагаемия доход на осигурените лица и върху конкурентоспособността на българската икономика.

Вторият сценарий предлага от 2025 г. пенсиите да се индексират ежегодно на 1 юли въз основа на индекса на потребителските цени за предходната година вместо сегашния метод, който съчетава 50% от ръста на средния осигурителен доход и 50% от индекса на потребителските цени.

При този сценарий щедростта на пенсионната система ще намалее, а коефициентът на заместване на дохода ще се понижи. До 2040 г. дефицитът на НОИ се очаква да намалее до 3,1% от БВП, като разликата спрямо основния сценарий е 1,6 процентни пункта.

НОИ подчертава, че системата се нуждае от реформа, за да се засили връзката между осигурителните вноски и пенсионните права, като припомня, че действащото законодателство позволява в определени случаи да се признават осигурителни периоди без съответните вноски.