МВФ: Очаква ни безмилостна комбинация от нисък растеж и висок дълг

Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева изрази загриженост относно влошаването на икономическите условия в световен мащаб, като подчерта нежеланието на правителствата да ограничат разходите и да повишат данъците като основни пречки пред управлението на публичните финанси. Тя изтъкна, че нарастващите равнища на дълга отнемат все по-голяма част от държавните приходи за лихвени плащания, а „слабият“ икономически растеж прави намаляването на дълга още по-трудно.

Растяща дългова криза

Георгиева предупреди за предстоящ труден икономически период, който се характеризира с „безмилостен“ нисък растеж и висок дълг. Въпреки неотдавнашния спад на съотношението на дълга към БВП, дължащ се на инфлацията, която стимулира номиналния растеж, публичният дълг остава много по-висок, отколкото преди пандемията.

Коментарите ѝ идват преди годишните срещи на МВФ и Световната банка тази седмица, тъй като прогнозите са, че до края на 2024 г. световният публичен дълг ще достигне рекордните 100 трилиона долара. Нивата на дълга рязко нараснаха в ранните етапи на пандемията, тъй като икономиките се бореха с блокирането на средства, а много правителства - особено в големите икономики - все още не са възстановили контрола върху разходите си.

Съединените щати продължават да имат значителни бюджетни дефицити, докато Китай наскоро инжектира средства в икономиката си, за да противодейства на бавния растеж. Двете най-големи икономики в света са водещи в нарастването на глобалния дълг, като Георгиева подчерта „тревожните тенденции“ в развиващите се страни и държавите с ниски доходи, където все по-голяма част от публичните приходи се отделя за обслужване на дълга.

Спешна нужда от фискална дисциплина

Георгиева призова правителствата да дадат приоритет на намаляването на дълга и да възстановят фискалните буфери, за да се подготвят за потенциални икономически сътресения, които според нея са „неизбежни и могат да дойдат по-рано от очакваното“. 

Отделно изследване на МВФ показва, че политическите дебати все повече предпочитат фискална експанзия, а не затягане на коланите, което добавя допълнителни предизвикателства към управлението на дълга. Неотдавнашно проучване на МВФ, обхващащо 65 държави, въз основа на над 4500 политически изявления от 1960 г. до 2022 г., показва тенденция към фискални политики, които разширяват държавните разходи. Делът на политическите дискусии, в които се препоръчва фискална експанзия, е нараснал с 40% както в развитите, така и в нововъзникващите икономики през последните три десетилетия, докато призивите за фискално ограничаване са намалели наполовина от пика си през 80-те години на ХХ в. в развитите страни.

Дългът на САЩ расте

В САЩ предстоящите президентски избори през ноември са белязани от обещания за увеличаване на публичните разходи и от двете основни политически партии. Понастоящем държавният дълг възлиза на 99 % от БВП, а според прогнозите на Бюджетната служба на Конгреса той може да достигне 125 % през следващото десетилетие, ако не бъдат направени промени в сегашните политики.

Комитетът за отговорен федерален бюджет, независима организация, установи, че ако Доналд Тръмп спечели изборите, съотношението на дълга към БВП може да нарасне със 17 процентни пункта до 142 % в средата на 30-те години на ХХ век, което ще се дължи на намаляването на данъците и други политически предложения. При Камала Харис, кандидат на демократите, съотношението също би се увеличило, но с по-малка разлика от 8 процентни пункта, достигайки 133 % за същия период.

Георгиева все пак изтъкна някои положителни развития, особено глобалното намаляване на инфлацията, без да се предизвиква рецесия. Както в САЩ, така и в еврозоната се наблюдава „постепенно охлаждане“ на пазарите на труда.

Тя обаче предупреди, че неотдавнашният инфлационен шок, който се случва веднъж на поколение, ще има трайни последици за доходите на домакинствата, утежнени от продължаващото геополитическо напрежение, включително ескалиращия конфликт в Близкия изток.

Предстои слаб икономически растеж

МВФ очаква световният икономически растеж да остане слаб, като прогнозира увеличение от 3,2% през 2024 г. и 3,3% през 2025 г., както е според прогнозите му от юли.

„Бюджетната консолидация е от съществено значение - надеждна, но постепенна в повечето държави“, отбеляза Георгиева. „Това ще изисква трудни решения за увеличаване на приходите и подобряване на ефективността на разходите, като същевременно се гарантира, че политиките са ясно комуникирани, за да се спечели общественото доверие.“