Минималната работна заплата: Бичът на индустрията

Съществуващата формула за определяне на минималната работна заплата в страната може би се нуждае от промяна. Тя не отчита спецификите на икономиката, създавайки значителни различия в различните региони и сектори. През последните месеци две компании, произвеждащи автомобилни кабели – "Leoni България" в Плевен и "СЕ Борднетце - България" в Карнобат, обявиха закриване на заводите си и преместване на производството в чужбина. Основните причини са растящите разходи за труд и стагнацията в автомобилната индустрия в Европа.

Компаниите като Leoni разчитат на нискоквалифициран труд, който е нископлатен. При увеличение на минималната заплата, техните разходи се покачват, което ги прави неконкурентоспособни. Такива предприятия не могат да увеличат производителността с темп, пропорционален на ръста на заплатите. Това явление засяга повечето компании, които разчитат на много служители с ниска квалификация.

До 2023 г. минималната заплата нарастваше с 6-9% годишно, но според новите разпоредби тя трябва да е 50% от средната работна заплата за страната. През 2024 г. тя скочи с 20% до 933 лева, а през 2025 г. се очаква ново увеличение с 15%, достигайки 1077 лева. Въпреки че това е положително за служителите, ефектът върху бизнеса е различен – за някои фирми това увеличение не е проблем, но за други може да е пагубно.

Въздействие върху работната сила

Според данни на приходната агенция, миналата година около 850 хиляди души, или една трета от заетите, са били осигурявани на или под минималната заплата. Увеличението на минималното възнаграждение сега ще засегне около 40% от заетите в страната. За работодателите това означава по-високи разходи за труд, включително заплати, данъци и осигуровки.

Макар ръстът на минималната заплата да води до по-голяма прозрачност на икономиката, той също така "повлича" и средното възнаграждение нагоре. През последните години заплатите в България нараснаха значително, като данните на Евростат показват, че през второто тримесечие на 2024 г. разходите за труд са се увеличили с 15.4% на годишна база – най-висок ръст в ЕС след Хърватия.

Регионални и секторни различия

Минималната заплата се определя административно, без да се вземат предвид фактори като производителност и икономически растеж. В София, например, минималната заплата за 2025 г. трябва да бъде почти 1500 лв., докато в осем области би трябвало да е под 800 лв. Това създава големи различия между регионите.

Сходни различия има и по сектори. В ИТ сектора минималната заплата догодина би била около 2500 лв., докато в туризма – под 700 лв. В някои сектори като туризма, съотношението между минималната и средната заплата достига над 70%.

Бъдещи предизвикателства

Формулата за определяне на минималната заплата се нуждае от усъвършенстване, тъй като не отчита състоянието на икономиката и пазара на труда. Ако ръстът на заплатите значително надвишава производителността, това може да доведе до загуба на конкурентоспособност и дори до увеличаване на безработицата. Икономисти и представители на бизнеса от години настояват минималната заплата да се определя според регионални или секторни принципи, за да се избегнат прекомерните различия.

Макар формулата да е крачка напред спрямо политическото определяне на минималното възнаграждение, все още има нужда от по-цялостен подход, който да взема предвид икономическите реалности.