Кой “притежава” онлайн потребителите в Европа?

Конкуренцията между азиатските гиганти в областта на онлайн търговията на дребно, Shein и Temu, прерасна в ожесточена съдебна битка. Междувременно бизнесът в България и в цяла Европа се бори с това как да устои на нарастващия натиск от страна на тези мега платформи за бърза мода. Наред с това електронната търговия в ЕС бележи значителен ръст, което я превръща в бойно поле, на което по-големите играчи постепенно изпреварват по-малките търговци на дребно.

Българската асоциация за електронна търговия (БЕА) отбеляза: „Бъдещето на електронната търговия не е в многобройните нишови магазини, а в големите платформи.“

Shein срещу Temu: интензивна правна конфронтация

Само преди месец Shein, онлайн платформа за бърза мода, произхождаща от Китай, подаде съдебен иск срещу своя конкурент Temu. Shein обвинява Temu в кражба на дизайни, копиране на изображения на продукти и участие в измамни дейности.

В жалбата, подадена до федералния съд във Вашингтон, се твърди, че Temu е придобила популярност както в Европа, така и в САЩ, като е субсидирала ниските си цени чрез съмнителни практики. Те включват насърчаване на продавачите да предлагат фалшиви продукти, откраднати дизайни и артикули, които не отговарят на изискваните стандарти.

Интересно е, че самата Shein е била обект на няколко съдебни дела от модни марки и дизайнери, обвиняващи платформата в кражба на техни дизайни и продажба на фалшификати на своя сайт за електронна търговия.

В изявление за *Euronews* говорител на Temu отговори на иска на Shein, като нарече дързостта на Shein „невероятна“.

Новият иск е само поредната глава в продължаващата вражда между двете компании, които многократно са се изправяли пред съда в САЩ.

В предишно дело Temu, собственост на базираната в Китай PDD Holdings, твърди, че Shein принуждава производителите на облекло да сключват нелоялни споразумения, за да им попречи да работят с Temu. Temu също така твърди, че Shein е сплашвала доставчиците с мафиотски тактики, за да попречи на разширяването на дейността на Temu в САЩ.

От друга страна, Shein обвинява Temu в измамни бизнес практики, подвеждане на потребителите и създаване на фалшиви акаунти в социалните медии, използващи името на Shein, за да пренасочат трафика към платформата на Temu. Въпреки произхода си от Китай, Shein е почти непозната в родината си, като популярността ѝ се ограничава основно до западните пазари като САЩ и ЕС.

Българските предприятия са изправени пред предизвикателствата на гигантите в областта на бързата мода

Съперничеството между тези две азиатски платформи за бърза мода е отделно от по-широката борба, която европейските търговци на дребно, включително тези в България, водят срещу наплива на източните си конкуренти.

Миналата седмица Българската търговско-промишлена палата (БТПП) проведе поредната кръгла маса, за да подчертае сериозността на проблема. 

„Българските предприятия търпят значителни загуби поради агресивното навлизане на все по-популярните китайски платформи за електронна търговия“, отбелязаха представители на БКК. Данни на Европейската комисия разкриват, че 65% от пакетите от тези платформи се декларират с фалшиво занижени стойности. Изследване от Германия показва, че над 90% от тези пратки нарушават стандартите и не отговарят на различни нормативни изисквания.

Ниските цени, безплатната доставка и бързата въздушна доставка от Азия до Европа - резервирани месеци предварително - натоварват цялата верига за доставки на дребно. Българските търговци на дребно са загрижени дали тези стоки отговарят на европейските стандарти за здраве и безопасност.

Според Севдалин Спасов, председател на Българската асоциация за кръгов текстил, този въпрос е въпрос на национална сигурност. Секторът отбелязва 15% спад в приходите, а магазините затварят. Спасов призова за по-строги разпоредби относно здравните стандарти, намаляване или премахване на митническия праг от 150 евро и въвеждане на екотакси за търговците на бърза мода, които популяризират дрехи за еднократна употреба, които не могат да бъдат рециклирани.

Росица Карамфилова-Благова, съветник по въпросите на околната среда на президента Румен Радев, добави, че бързата мода има вредно въздействие върху околната среда и общественото здраве. Напливът от бързооборотни стоки води до бързо генериране на отпадъци, което от своя страна води до увеличаване на националните разходи за управление на отпадъците. Според нея въпросът е значим в екологичен, здравен, социален и дори морален план и трябва да бъде широко обсъждан.

Жанет Найденова, председател на БЕА, заяви, че тези китайски платформи също така подкопават конкурентоспособността на българските предприятия, като продават продукти, които компрометират безопасността, екологичните стандарти и защитата на данните.

Представителите на Националната агенция за приходите (НАП) и митническите органи обясниха, че не могат да направят почти нищо, тъй като по-голямата част от товарите от Китай влизат в ЕС през страни като Франция, Белгия и Германия, които отговарят за първоначалния контрол на вноса. От НАП отбелязаха, че от правна гледна точка китайските платформи спазват данъчните закони, включително плащанията на ДДС.

Източник: Българска Е-Комерс асоциация

Дрехите доминират в онлайн пазаруването в България и ЕС

Платформите за бърза мода процъфтяват, защото дрехите остават най-популярната покупка онлайн както в България, така и в ЕС, според данни на Евростат от 2023 г.

Около 70% от хората на възраст между 16 и 74 години в ЕС са купували стоки или услуги онлайн за лична употреба през 2023 г., в сравнение с 56% през 2018 г. Дрехите и обувките са били най-често купуваните стоки, като 44% от онлайн купувачите в ЕС са ги поръчали през миналата година.

В България тенденцията е подобна. През 2023 г. 78% от онлайн купувачите са купували дрехи или обувки. Козметика са поръчвали 30%, а 27% са купували доставки на хранителни продукти.

България: изостава в онлайн пазаруването, но наваксва

България се нарежда на едно от последните места в ЕС по дял на населението, което пазарува онлайн, като през 2023 г. той ще бъде едва 45%, според данни на Евростат и Националния статистически институт. Румъния я следва плътно с 50 %. В другия край на спектъра страни като Нидерландия (92%), Дания и Швеция (89%) са лидери в онлайн пазаруването.

В България обаче се наблюдава значителен ръст на пазаруващите онлайн, като броят им се е удвоил от 21,7 % през 2019 г. до 45,2 % през 2023 г.