Инфлацията в Турция достигна 68,5%

Месечният ръст на потребителските цени възлиза на 3,16%, като водещи са образованието, комуникациите и хотелите.

Публикувано от Божидар Балевски апр 03, 2024 в Макроикономика

Битката с инфлацията в Турция продължава, като последните данни, публикувани в сряда, показват мрачна картина. Годишната инфлация достигна зашеметяващите 68,5% през март, отбелязвайки още едно покачване спрямо вече обезпокоителните 67,1%, регистрирани през февруари. Това непрестанно покачване на потребителските цени представлява сериозна заплаха за турската икономика и за благосъстоянието на нейните граждани.

Неумолимо повишаване на цените

Месечният темп на инфлация за март възлиза на 3,16%, което се дължи предимно на увеличението на разходите в сферата на образованието, комуникациите и хотелиерството. Образованието отбеляза зашеметяващия 13% ръст на цените спрямо предходния месец, следвано от комуникациите с 5,6% и хотелите, ресторантите и кафенетата с 3,9%. Тази тенденция съвпада с годишните данни, където образованието оглавява списъка с умопомрачителния 104% процент на инфлация, плътно следвано от хотелиерския сектор (95%) и здравеопазването (80%). Тези сектори рисуват ярка картина на това колко дълбоко инфлацията е проникнала в ежедневието в Турция.

Лабиринт на паричната политика

В опит да ограничи инфлацията турското правителство прилага стратегия за повишаване на лихвените проценти. В края на март Централната банка повиши основния лихвен процент от 45% на 50%, отбелязвайки последната стъпка в този цикъл на затягане. Ефективността на този подход обаче остава спорна.

Мнозина смятат, че тази стратегия е недостатъчна предвид сегашния инфлационен вихър. Икономисти като Никълъс Фар от Capital Economics твърдят, че макар мартенският показател за инфлацията да представлява най-малкото месечно увеличение от три месеца насам, тя все още е далеч от едноцифрената цел, предвидена от създателите на политиката. Смята се, че е необходимо по-нататъшно повишаване на лихвените проценти, съчетано с по-строг фокус върху фискалната политика.

Позицията на Централната банка се характеризира с непоследователност. След осем последователни повишения между юни 2023 година и януари 2024 година паузата през февруари подсказа потенциален край на цикъла на затягане. Нарастващият инфлационен натиск обаче предизвика още едно увеличение на лихвения процент през март, подчертавайки дилемата на Банката.

Икономическата неортодоксалност на Ердоган

Неортодоксалните икономически възгледи на президента Ердоган допълнително усложниха ситуацията. В продължение на няколко години той се съпротивляваше на повишаването на лихвените проценти, наричайки ги "майка на всяко зло". Тази позиция, противоречаща на икономическите принципи, включваше понижаване на лихвените проценти с надеждата да се ограничи инфлацията - тактика, която в крайна сметка се оказа неуспешна.

Освен това контролът на Ердоган върху Централната банка породи опасения относно нейната независимост. Това се промени с назначаването на нов екип на финансите и централната банка през май 2023 година, което означаваше потенциална промяна към по-автономна и ортодоксална икономическа политика.

Неотдавнашните резултати от местните избори обаче добавят още един слой сложност. Значителните успехи на опозиционната партия, които до голяма степен се дължат на общественото недоволство от икономиката, повдигат въпроси относно ангажимента на Ердоган към непопулярните, но необходими мерки за икономии. Анализаторите са предпазливи по отношение на всякакви бъдещи промени в политиката, които биха могли да доведат до връщане към разхлабени парични политики.

В перспектива

Резултатите от изборите подсилиха политическата несигурност, като оставиха траекторията на икономическата политика на Ердоган забулена в известна мистерия. Въпреки че непосредственото бъдеще може да е непредсказуемо, анализаторите са съгласни, че спазването на разумни икономически принципи е от съществено значение за преодоляване на инфлационната криза.

Бъдещият икономически просперитет на Турция зависи от няколко ключови фактора. Централната банка трябва да запази своята независимост и да продължи цикъла на премерено затягане на паричната политика. Освен това правителството трябва да прилага по-дисциплинирана фискална политика, която да допълва усилията в паричната сфера. Само чрез такъв многостранен подход Турция може да се освободи от хватката на инфлацията и да проправи пътя към устойчив икономически растеж.

Пътят ще бъде труден и ще изисква трудни решения и непоколебима ангажираност. Но за турските граждани, изправени пред суровата реалност на растящите цени, няма друга алтернатива. Успешното излизане от този инфлационен лабиринт ще определи икономическата траектория на Турция за години напред.