Икономическият спад в Япония се задълбочава през третото тримесечие

Брутният вътрешен продукт на страната се свива с 2.9% за периода

Публикувано от Божидар Балевски дек 08, 2023 в Макроикономика

Публикуваните в петък ревизирани данни показаха, че през третото тримесечие японската икономика се е свила по-силно от първоначално очакваното, което засилва предизвикателствата пред централната банка, стремяща се да намали стимулиращата си парична политика. Низходящата ревизия отразява свиване на БВП с 2,9% за периода юли-септември, което надхвърля по-ранната оценка от 2,1% и пазарните очаквания за спад от 2,0%.

Както потребителските, така и бизнес разходите се свиха, допринасяйки за цялостния спад на БВП през третото тримесечие. Отделни данни подчертаха продължаващите предизвикателства, като през октомври реалните заплати и разходите на домакинствата продължиха да се понижават, подхранвани от продължителната инфлация, която потискаше потребителските нагласи.

Икономистът Кота Сузуки от Daiwa Securities подчерта вероятността за продължаваща слабост на личното потребление, отдавайки я на устойчивия спад на реалния разполагаем доход. Този сценарий представлява съществен фактор, допринасящ за наблюдаваните през последните тримесечия слаби тенденции в потреблението.

Монетарна политика

Паричната политика на Япония се провежда от Японската централна банка (ЯЦБ) и се характеризира с неконвенционални мерки за преодоляване на дефлационния натиск и стимулиране на икономическия растеж. Bank of Japan (BOJ) поддържа политика на лихвени проценти, близки до нулата, и прилага количествени и качествени парични облекчения, включващи мащабни покупки на държавни облигации и други финансови активи. Освен това BOJ въведе отрицателни лихвени проценти по свръхрезервите, държани от финансовите институции, за да насърчи кредитирането. Централната банка си е поставила цел за инфлация от 2% с цел преодоляване на трайната дефлация. Политиката включва и усилия за въздействие върху дългосрочните лихвени проценти и подкрепа на различни икономически сектори с цел постигане на устойчиво икономическо възстановяване.

На заседанието си през октомври Японската централна банка запази основния си краткосрочен лихвен процент непроменен на ниво -0,1%, а този на доходността на 10-годишните облигации - на ниво около 0%, както се очакваше. Същевременно централната банка предефинира 1,0% като свободна "горна граница", а не като твърд таван, и се отказа от обещанието да пази това равнище. От юли насам дългосрочният лихвен процент е ограничен до 1%, което е увеличение спрямо предишната горна граница от 0,5%. В тримесечния доклад за перспективите ЯЦБ ревизира по-високо прогнозите си за инфлацията за 2023 и 2024 г. до 2,8% от съответно 1,3% и 1,2%, надхвърляйки целта си от 2%. За финансовата 2025 г. се предвижда индексът на потребителските цени да се понижи до 1,7% поради отслабващото въздействие на високите цени на петрола и предишното нарастване на цените на вноса. Същевременно управителният съвет потвърди, че няма да се поколебае да предприеме допълнителни мерки за облекчаване на политиката, ако е необходимо.

Японската икономика днес

При разбивката на ревизираните данни капиталовите разходи са намалели с 0,4%, което е малко по-ниско от предварителната оценка за спад от 0,6% и пазарните прогнози за спад от 0,5%. Частното потребление, съставляващо повече от половината от икономиката, се сви с 0,2% през периода юли-септември, отклонявайки се от преобладаващо равномерните резултати в първоначалната оценка.

Външното търсене, измерено чрез влиянието му върху реалния БВП, се понижи с 0,1 процентни пункта, което съвпада с предварителните данни. Това се дължеше на изпреварващия темп на вноса на услуги над износа на автомобили през периода.

Допълнителните данни за реалната работна заплата показаха спад от 2,3% на годишна база през октомври, което представлява 19-и пореден месец на свиване. Макар и да представлява подобрение спрямо спада от 2,9% през септември, устойчивият спад подчертава предизвикателствата, пред които са изправени потребителите. Номиналното увеличение на заплатите от 1,5% беше компенсирано от инфлация, надхвърляща 3%, което намали реалния растеж на заплатите и се отрази на покупателната способност на потребителите.

Според данни на Министерството на вътрешните работи разходите на домакинствата, отразяващи тази стагнация на доходите, са намалели с 2,5% през октомври на годишна база, което е осми пореден месец на спад.

Продължаващата предизвикателна икономическа среда създава затруднения за Японската централна банка, която подчерта необходимостта от поддържане на свръхниски лихвени проценти, докато не стане очевидна устойчива инфлация от 2%, съчетана с повишаване на заплатите. Управителят Казуо Уеда подчерта ключовата роля на прогнозите за заплатите през следващата година за определяне на траекторията на цените, подчертавайки взаимосвързания характер на растежа на заплатите и инфлацията при насочването на икономическото възстановяване на Япония.