Българското производство е най-важно, но и най-забравено
Българското машиностроене отбелязва спад на производството с до 40%
Публикувано от Божидар Балевски окт 10, 2024 в България
Българската машиностроителна промишленост е ключов сектор в икономиката на страната, като през последните години постоянно допринася с над 10% за брутния вътрешен продукт (БВП) на страната.
За съжаление в момента промишлеността изпитва значителни спадове в продажбите. Виолин Ненов, ръководител на Българската браншова камара по машиностроене, сподели това свое виждане в интервю за БТА преди предстоящия Ден на машиностроителя на 13 октомври - професионален празник, установен с правителствено постановление от 1971 г.
Ненов изтъкна, че някои компании са отчели спад на продажбите от 30-40% за втората половина на 2023 г. и първото тримесечие на 2024 г. в сравнение със същите периоди на предходната година. Очаква се тази негативна тенденция да се запази до края на годината.
Цените на енергията: Основно предизвикателство
Един от основните проблеми, с които се сблъсква не само машиностроителният сектор, но и целият промишлен сектор, е продължителната висока цена на енергията. Ненов подчерта, че държавните мерки за частично компенсиране на разходите за електроенергия са осигурили известно облекчение, но тази помощ не е достатъчна, за да позволи на производителите уверено да определят производствените цени или да правят дългосрочни планове.
Според Ненов решаването на проблема с високите разходи за електроенергия изисква промяна в дългосрочните енергийни политики на страната, а не временна финансова помощ. Според него сегашната ситуация, при която България има едни от най-високите цени на електроенергията в Европа и в света, показва фундаментални проблеми в енергийната стратегия на страната, която трябва да се основава на далновидност и сътрудничество с индустрията, за да се осигури енергийна стабилност и по-ниски цени през следващите години.
Недостиг на работна ръка
Друго голямо предизвикателство за машиностроителната промишленост е недостигът на квалифицирани работници. Според Ненов този недостиг обхваща всички нива на квалификация, от ниско до високо, и е особено остър проблем в сектора. Броят на квалифицираните работници е намалял значително през годините, което затруднява предприятията при намирането на подходящи кандидати.
На повечето компании, ако не и на всички, се налага да осигуряват обучение на новите работници, отбелязва Ненов. Това включва не само нискоквалифицирана работна ръка, но и висококвалифицирани инженери, които понякога се нуждаят от допълнителна година обучение, за да се интегрират напълно в производството.
Ненов обяснява този проблем с понижаващото се качество на образователната система в страната, която според него не подготвя адекватно учениците за пазара на труда. Недостатъците на образователната система са отразени в различни международни класации, в които България се представя зле. Той изтъкна, че много студенти в университетите се приемат с минимална квалификация, а значителен брой от тях нямат основни познания по предмети като математика.
Недостигът на работна ръка е засегнал около 120 000 души, работещи в сектора, и е трудно да се определи точният дефицит на квалифицирани работници. Повечето компании са публикували обяви за работа и са наели нови служители, но много от тях не са достатъчно подготвени, като остават само няколко, които могат да преминат допълнително обучение, допълва Ненов.
Той също така отбеляза, че вносът на нискоквалифицирана работна ръка от страни извън ЕС може да предложи временно решение на проблема с недостига на работна ръка, но внасянето на висококвалифицирани специалисти не е възможно дългосрочно решение, особено поради езиковите бариери и несигурността за задържането на тези работници.
Ненов заключи, че подобряването на образователната система на България е единственото устойчиво решение, въпреки че ще са необходими поне пет-шест години, за да се видят значителни резултати.
Влияние на кризата
Индустрията е засегната и от смущения във веригите за доставки, изострени от глобалната икономическа ситуация и стагнацията в много страни. Според Ненов ненадеждните вериги за доставки и удължените срокове за доставка на материали и суровини затрудняват ефективната работа на производителите на машини. Доставките, които преди са отнемали между 15 дни и един месец, сега продължават от три до шест месеца и повече.
Това не само усложнява планирането на производството, но и се отразява на финансовото състояние на предприятията в сектора. Освен това много от доставчиците рязко са намалили производствените си обеми, което затруднява снабдяването на фирмите с необходимите материали, обяснява Ненов.
Подобно на много други сектори, машиностроенето не избегна икономическия спад, който засегна Европа, особено през последните 18 месеца. Ненов посочи последните национални статистически данни за септември 2024 г., които разкриват, че месецът - противно на очакванията - е бил най-лошият за годината досега, отразявайки продължаващата рецесия в Европа и особено в Германия.
Тъй като българската машиностроителна промишленост е силно експортно ориентирана, като над 75% от продукцията е предназначена за чужди пазари, икономическите проблеми в Европа, и по-специално в Германия, са имали значителни последици за българските предприятия.
Активни дружества в отрасъла
Ненов отбеляза, че е трудно да се определи точният брой на активните компании в машиностроителния сектор. По данни на Министерството на икономиката през 2022 г. е имало около 4600-4700 активни фирми, които са произвеждали по-голямата част от продукцията на сектора. Въпреки че много допълнителни дружества са регистрирани като производители на машини, те обикновено отчитат ниски производствени обеми и минимален брой служители.
Производството на машини и оборудване, включително хидравлични помпи, металообработващи машини и подемни съоръжения, остава ключов подсектор на машиностроенето в България, като има значителен принос за националната икономика.
Бъдеще на високите технологии
Ненов смята, че бъдещето на сектора е във високотехнологичното и среднотехнологичното производство на машини. Значителният принос на машиностроенето към БВП на България, който през последните години постоянно надхвърля 10 %, подчертава значението му за националната икономика. Българските предприятия все повече инвестират във високи технологии, като някои от тях вече внедряват компоненти на Индустрия 4.0 и гледат напред към Индустрия 5.0.
Много български фирми разполагат и със собствени отдели за научноизследователска и развойна дейност, особено тези, които произвеждат металообработващи машини. Сегментът на хидравликата се отличава със силни резултати в областта на иновациите, като преди това се нареждаше сред първите 10 в света по производство на хидравлични изделия, въпреки че сега е един от секторите, най-силно засегнати от световната криза.
Ненов подчерта, че секторът на машиностроенето продължава да играе жизненоважна роля в иновациите, като през 2023 г. се нарежда на второ място по подадени заявки за патенти, предимно от високотехнологични фирми. Въпреки това процесът на патентоване остава сложен и недостатъчно използван, особено сред по-малките компании.
