България официално е в Шенген

На 1 януари 2025 г. България и Румъния официално ще се присъединят към Шенгенското пространство, като премахнат граничните проверки и открият нови възможности за търговия, туризъм и икономическо развитие. Преходът обаче подчертава и дългогодишни проблеми с инфраструктурата, които могат да попречат на пълните ползи от членството.

Пътуване, което се осъществява от десетилетия

След повече от десетилетие чакане България и Румъния най-накрая получиха одобрението на държавите - членки на ЕС, за пълно присъединяване към Шенгенското пространство. Решението бе взето след години на проверки на способността им да защитават външните граници на ЕС и да спазват стандартите за управление. Събития като войната в Украйна, бързото присъединяване на Хърватия през 2023 г. и дипломатическите усилия ускориха процеса, като кулминацията беше решаващото гласуване през декември тази година.

Това историческо развитие е повод за празнуване както за гражданите, така и за бизнеса. То не само ще рационализира търговията и туризма, но и ще утвърди мястото на България и Румъния в ядрото на Европейския съюз.

Непосредствени ползи и продължаващи пречки

Въпреки че пълноправното членство в Шенген предлага многобройни предимства, предизвикателствата остават. Премахването на граничния контрол следва да облекчи задръстванията и да намали транспортните разходи, особено за българските и румънските износители. Въпреки това продължават да съществуват логистични затруднения, като остарялата инфраструктура и дългогодишното пренебрегване създават значителни пречки.

• Южни граници: Границата с Гърция се очаква да претърпи незабавни подобрения, които да улеснят безпроблемното пътуване на туристите и търговските превозни средства.

• Северните граници: Частичните проверки по границата с Румъния ще продължат поне шест месеца поради основани на риска процеси на проверка.

• Граница с Турция: Като нова външна шенгенска граница, границата с Турция ще се нуждае от засилена сигурност и модернизация, за да се управлява ефективно миграцията и търговията.

За да се справи с тези предизвикателства, ЕС обеща финансова подкрепа, включително 130 млн. евро за модерно оборудване за наблюдение и допълнителен персонал от Frontex, Европейската агенция за гранична и брегова охрана.

Икономически последици

Очаква се членството в Шенгенското пространство да донесе значителни икономически ползи за България, особено в областта на търговията и туризма. Премахването на забавянията по границите ще направи българските стоки по-конкурентоспособни, като намали транспортните разходи и времето за доставка. Например:

• Българските производители ще имат по-лесен достъп до западноевропейските пазари, като заобиколят затрудненията, свързани с двойните гранични пунктове с Румъния и Унгария.

• Очаква се туристическият сектор да се разрасне, тъй като румънските посетители, които досега избягваха закъсненията, като летяха до други дестинации, ще се върнат в българските курорти.

Според изчисленията липсата на пълноправно членство в Шенген е струвала на българската икономика над 1,2 милиарда лева годишно. Преодоляването на тази неефективност е от решаващо значение за разгръщането на пълния потенциал на интеграцията на България в европейския пазар.

Уроци от Хърватия

Присъединяването на Хърватия към Шенгенското пространство през 2023 г. предлага ценни идеи за потенциалните ползи за България. Хърватия преживя рязък ръст на туризма, като трафикът по летищата се увеличи с 13 %, а използването на магистралите - с 29 %. Въпреки че България може да бъде изправена пред уникални предизвикателства, като например различна инфраструктура и регионална динамика, успехът на Хърватия подчертава трансформиращото въздействие на членството в Шенген върху икономическите резултати и международното възприятие.

Пътят напред

Въпреки че членството в Шенген е важен етап, пътят напред изисква значителни инвестиции в инфраструктурата и непрекъснати усилия за постигане на стандартите на ЕС. Основните приоритети включват:

• Модернизиране на граничните контролно-пропускателни пунктове за ефективно обслужване на увеличения трафик.

• Укрепване на железопътните и пътните връзки, особено на слабо развитите връзки между България и Гърция.

• Подготовка за потенциални геополитически и свързани с миграцията предизвикателства, като се извлекат поуки от опита на други държави от ЕС.

В крайна сметка присъединяването към Шенгенската зона е не само логистично постижение, но и символично потвърждение на ангажимента на България за европейска интеграция и напредък.