България e в безпорядък

Патовата ситуация между ГЕРБ и ПП-ДБ се превръща в игра с нулев резултат, като на хоризонта вече се вижда предсказуем изход.

Както ГЕРБ, така и „Продължаваме промяната - Демократична България“ (ПП-ДБ) са напълно наясно, че след изборите на 27 октомври единственият реален вариант за управление включва коалиция между тях. Въпреки това те продължават да демонстрират неспособността си да се обединят като равностойни партньори. Бойко Борисов, чиято партия излезе невредима от разпадането на предишното коалиционно правителство, но все пак не успя да сформира мнозинство, отново предложи джентълменско споразумение за съвместен кабинет след изборите.

ПП-ДБ, която изгуби значителна част от избирателите си главно поради разпадането на коалицията, отговори с писмо (подписано само от ПП), в което бяха очертани условията за преговори. Те поискаха от ГЕРБ да осигури приемането на три закона преди предизборната ваканция - закони, които са от решаващо значение за осигуряването на 10 млрд. евро финансиране от ЕС по Плана за възстановяване и устойчивост. Тези законопроекти бяха внесени по-рано, но напредъкът по тях сега зависи основно от ГЕРБ, тъй като председателите на ключови парламентарни комисии и председателят на Народното събрание са от тази партия.

Борисов блокира пътя за излизане от политическата криза

Един от законите се отнася до защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, въпреки че от ГЕРБ настояваха, че той не трябва да се прилага за периодите на тяхното управление. Вторият закон се отнася до личния фалит, който вече е приет на първо четене, но среща съпротивата на колекторските фирми. Третият закон е свързан с правилата за избор на членове на Комисията за борба с корупцията, които бяха съгласувани с Европейската комисия. Въпреки че финансовият резултат от приемането на тези закони остава неясен, те са от съществено значение за създаването на по-справедливи системи и за насърчаване на развитието в страната.

Въпреки това, ако ПП-ДБ наистина се стремеше към конструктивен диалог, трябваше да покани ГЕРБ на масата за преговори за решаване на тези въпроси, а не да поставя ултиматум чрез медиите.

Отговорът на ГЕРБ дойде в писмено изявление, в което се отхвърля законодателната спешност и се критикува ПП за политическото й поведение. Те твърдят, че предишното правителство на Петков, въпреки че е управлявало само шест месеца, е имало пълно мнозинство в парламента и е можело да осигури 10 млрд. евро. ГЕРБ изпратиха и своята управленска програма като основа за бъдещи разговори.

Междувременно лидерът на ДСБ Атанас Атанасов зае по-мека позиция, като призна необходимостта от сътрудничество между ПП-ДБ и ГЕРБ. Той предположи, че трите закона могат да бъдат приети от следващия парламент, ако времето в този изтече, и повтори идеята на партията си за непартиен министър-председател - предложение, първоначално внесено от ДСБ, за техническо, безпартийно правителство.

От „Да, България“ продължават да настояват, че ГЕРБ трябва да прекъсне връзките си със спорната фигура Делян Пеевски, за да има някаква възможност за антикорупционно мнозинство и работеща коалиция.

Игра на изборни резултати за решаване на кризата

Да се надяваме, че резултатите от изборите сами по себе си ще разрешат политическата безизходица, изглежда рисковано. Без значение кой ще излезе начело, както показа ГЕРБ, нито една партия няма да може да управлява сама. Избирателната активност вероятно ще бъде още по-ниска, тъй като на електората се предлага още от същото, само че в по-нефункционална форма на взаимна безизходица.

Основният въпрос за България, който става все по-очевиден както за местните избиратели, така и за международните наблюдатели, е дали страната изобщо може да бъде управлявана. Основните политически сили, които сами биха могли да решат този въпрос, с всеки изминал ден изглеждат все по-малко способни да го направят.

За пореден път партиите могат да потърсят външна причина, за да сформират коалиция, както направиха преди това с войната в Украйна и привидно безкрайните временни правителства, ръководени от президента Радев. Потенциален катализатор този път би могло да бъде отстраняването на Пеевски от уравнението, но това изглежда малко вероятно и само по себе си недостатъчно. Дори формацията му да не успее да влезе в парламента, мрежата му на влияние остава и е съмнително, че някой прокурор ще започне да я разплита.

Може ли една непартийна листа да хвърли мост между ГЕРБ и ПП ДБ?

Друг потенциален спусък, макар и далеч не желан, може да бъде война, която пряко да засегне България. В такъв случай вероятно няма да има пречки за съставяне на общопартийно правителство, но подобно решение би имало непоносимо висока цена.

Надвисналата заплаха от нови избори след вота през октомври вероятно ще доведе до създаването на временен, слабо управляван парламентарен кабинет с неясна политическа отговорност. Такова правителство само ще отложи неизбежното, създавайки окончателните условия за радикална промяна в политическата система и появата на нова алтернатива.

В тази игра на взаимна безизходица между ГЕРБ и ПП-ДБ нито една от страните не печели, а изходът беше предвидим от самото начало. Предстоящите им предизборни кампании, независимо от обещанията, които дават за бъдещето на България, ще се усещат като гротескно представление. Основният въпрос - дали изобщо ще има стабилно управление - ще остане без отговор. Последиците от тази нестабилност ще започнат да се усещат от всички през следващата година. Инвеститорите вече се изтеглят, а нови дори не обмислят да навлязат на пазара.