БНБ категорично се противопоставя на предложението за бюджет 2025

Българската народна банка (БНБ) излезе с безпрецедентна и остро формулирана критика на предложения държавен бюджет за 2025 г., одобрен по-рано от Министерския съвет. За първи път централната банка заема толкова категорична позиция срещу държавен бюджет. 

Позиция на БНБ относно предложението за бюджет 2025

Българската народна банка категорично се противопоставя на проекта за държавен бюджет за 2025 г. и на неговото приемане. Предложените параметри на разходите значително увеличават ролята на държавата в икономиката, като прогнозните общи бюджетни разходи по консолидираната фискална програма достигат безпрецедентните 46% от БВП - ниво, невиждано от 1998 г. насам. Текущите бюджетни разходи също ще нараснат до 38,2 % от БВП, което е силно завишена стойност.

Липсата на мерки, насочени към постигане на устойчива фискална консолидация, особено за ограничаване на бързото нарастване на текущите разходи, повишава вероятността от увеличаване на данъчната и осигурителната тежест върху бизнеса и домакинствата. Така предложената фискална рамка за 2025 г. представлява фундаментална промяна в икономическата политика на България, която досега даваше приоритет на ниските ставки на корпоративния и на данъка върху доходите на физическите лица, които подпомагат икономическия растеж и насърчават участието на пазара на труда.

Непрекъснатият ръст на постоянните текущи разходи и бюджетният дефицит, достигащ 3 % от БВП, представляват значителен риск за фискалната устойчивост на България. Тези проблеми застрашават и графика на страната за приемане на еврото, тъй като подкопават спазването на Маастрихтските критерии за бюджетен дефицит и ценова стабилност.

Рискове и препоръки

1. Фискална устойчивост: Публичните финанси на България са изправени пред структурни предизвикателства, включително рязко увеличение на текущите разходи и на задълженията за бъдещи инвестиции. Този натиск, съчетан с демографски тенденции като застаряването на населението, може да се отрази неблагоприятно както на приходите, така и на разходите в средносрочен и дългосрочен план. За това допринасят трайно високият дефицит и неустойчивото нарастване на нелихвените разходи - особено за пенсии и заплати в публичния сектор. освен това ангажиментите на България към политиките на ЕС и НАТО ще изискват значително увеличаване на публичните инвестиционни разходи. Ако тези проблеми не бъдат решени, това може да доведе до скептицизъм от страна на инвеститорите, по-високи разходи по заемите и потенциално понижаване на кредитния рейтинг на България, което ще има отражение върху разходите за обслужване на дълга в частния и публичния сектор.

2. Спазване на критериите от Маастрихт: Без навременна фискална консолидация рисковете от неспазване на критериите от Маастрихт се увеличават, което застрашава целите на България за приемане на еврото. Препоръчва се създаването на буфер под границата от 3% от БВП за покриване на потенциални икономически шокове или недостиг на приходи. Усилията следва да се насочат към ограничаване на нарастването на нелихвените разходи и рационализиране на политиките за заплатите в публичния сектор, за да се съобразят с производителността на труда.

3. Структурни предизвикателства в областта на приходите и разходите: Мерките в областта на приходите, като например данъчните амнистии, често дават по-ниски от очакваните резултати и рискуват да подкопаят спазването на данъчното законодателство в дългосрочен план. По подобен начин предложените увеличения на пенсионните вноски могат да доведат до увеличаване на производствените разходи, да отслабят икономическата конкурентоспособност и да стимулират неформалните практики на заетост. От съществено значение е да се рационализират структурите на бюджетните разходи, за да се даде приоритет на ориентираните към растежа публични инвестиции.

4. Независимост на централната банка: Член 108 от предложението за бюджет противоречи на правилата на Европейския съюз, забраняващи паричното финансиране. Той също така застрашава финансовата независимост на БНБ, като ограничава възможността на централната банка да разпределя излишъка от приходите към капиталовите си резерви. Това противоречи на принципите, очертани в правото на ЕС, и рискува да подкопае правното и институционалното привеждане на България в съответствие със стандартите на еврозоната.

5. Процедурни опасения: Продължаващата практика на Министерството на финансите да не предоставя достатъчно време за цялостен преглед на бюджетните предложения подкопава доверието в процеса на преглед. Документите, свързани с оценките на бюджета, следва да се предоставят най-малко пет работни дни предварително, за да се даде възможност за задълбочен анализ и конструктивна обратна връзка.

Заключение

БНБ подчертава значението на придържането към разумна фискална и парична политика за запазване на икономическата стабилност на България. Координираните усилия между фискалните и паричните власти са от решаващо значение за смекчаване на инфлационния натиск и за осигуряване на съответствие с националните и европейските фискални рамки.