БНБ и КФН поемат контрола върху крипто сектора в България

Нов закон за крипто активите ще регулира сектора в България, като ще изисква от доставчиците на услуги да получат лицензи. Комисията за финансов надзор (КФН) и Българската народна банка (БНБ) ще контролират капиталовите изисквания на пазара, които варират от 50 000 до 350 000 евро. 

Въпреки че Сатоши Накамото е създал Биткойн, за да заобиколи традиционните финансови системи, 15 години по-късно регулаторите - като централните банки - са тези, които поемат юздите на крипто индустрията. След години на спекулации, измами, пране на пари и смесване на традиционни и децентрализирани финанси стана ясно, че регулирането е от съществено значение за бъдещето на сектора. Регулаторното одобрение сега легитимира индустрията, както се видя, когато финансовият регулатор на САЩ одобри Биткойн ETFs миналата година, повишавайки стойността на Биткойн и други основни алткойни.

Докато американският пазар продължава да определя тенденциите в крипто сектора, Европейският съюз (ЕС) е напред в определянето на крипто регулации, насочени към защита на инвеститорите и стабилност на пазара. Това влияние се разпростира и в България, където в края на август Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане проект на Закон за пазарите на криптоактиви. Крайният срок за подаване на становища е 20 септември, като целта е Регламентът на ЕС относно пазарите на криптоактиви (MiCA) да бъде включен в българското законодателство.

Понастоящем в България липсва специфично законодателство за крипто сектора, което създава несигурност както за инвеститорите, така и за доставчиците на услуги. От 2020 г. насам съществува само регистрационен режим за субектите, участващи в криптовалути, като част от Закона за мерките срещу изпирането на пари. 

Съгласно новото предложение, съобразено с MiCA, компетентен орган ще гарантира спазването на правилата, ще регулира участниците на пазара и ще следи за лицензирането, отчетността и санкциите за нарушения. Това ще предложи по-ясна видимост на услугите, предоставяни в България, въпреки че има малко точни данни за броя на дружествата и потребителите на крипто услуги в страната. Според оценки в сектора работят между 150 и 300 фирми, а през 2022 г. 183 000 българи са притежавали криптовалути, по данни на EU Blockchain Observatory.

Някои представители на българската криптоиндустрия приветстват новото законодателство, но признават, че то ще се отрази по различен начин на пазара. По-малките фирми може да се затруднят с високите капиталови изисквания и повишените задължения за докладване, което потенциално може да ги принуди да напуснат пазара. Други обаче смятат, че новите правила ще насърчат иновациите и конкуренцията, което ще е от полза за сектора. „Крайният ефект ще бъде подобрена сигурност за инвеститорите. Доставчиците на услуги, от мениджърите на активи до попечителите, ще се придържат към последователни стандарти под надзора на КФН“, коментира компанията за управление на крипто активи Belayer. Очаква се това да създаде по-конкурентен пазар с по-добри продукти и услуги.

Регулаторна роля на КФН и БНБ

Регулаторните отговорности ще бъдат разпределени между КФН и БНБ. Според MiCA токените, обезпечени с активи (ART), ще попаднат под надзора на КФН, докато токените за електронни пари (EMT) ще бъдат обработвани от БНБ. КФН ще отговаря за лицензирането и наблюдението на дейността на емитентите на токени и доставчиците на услуги, като ще има право да налага санкции за нарушения на нормативната уредба. Освен това законът поставя акцент върху публичните предлагания на токени (ICO), при които се извършват най-значителните измами, и прилага най-високи капиталови изисквания.

БНБ и Европейската централна банка (ЕЦБ) ще отговарят за банковия надзор, като ще имат правомощията да издават или отнемат лицензи на кредитни институции, участващи в емитирането на токени.

Вместо да създаде нов регулаторен орган, българското правителство реши да възложи тази задача на съществуващата КФН, като използва нейната инфраструктура и опит в областта на надзора на финансовите пазари. Авторите на проектозакона твърдят, че MiCA има сходства със съществуващите закони, уреждащи публичното предлагане на ценни книжа, което би трябвало да улесни прилагането на новите правила.

Доставчиците на крипто услуги ще разполагат с 18 месеца след влизането в сила на новите правила на 1 януари, за да кандидатстват за лиценз, като те трябва да се регистрират в Търговския регистър в срок от седем дни след получаване на одобрение. Финансовият регулатор е длъжен да издаде лиценз в рамките на шест месеца, но разпоредбата за мълчалив отказ - спорна точка в сектора - поражда опасения. MiCA дава максимален срок от 60 работни дни за издаване на лиценз и компаниите твърдят, че разпоредбата на българския проектозакон за шестмесечен мълчалив отказ без официално уведомление противоречи на MiCA, който изисква писмени решения и активна комуникация с кандидатите.

Изисквания за лицензиране и капитал

Изискванията за лицензиране и капитал са сходни с тези за инвестиционните посредници и дружествата за електронни пари. Посочени са следните групи:

1. Емитенти на токени, обезпечени с активи (stable coins): Трябва да поддържат отделен резерв от активи за всеки токен и да притежават минимален капитал от 350 000 евро, 2 % от средния резерв или една четвърт от миналогодишните постоянни разходи.

2. Емитенти на токени за електронни пари: Регулирани от Закона за платежните услуги и платежните системи, с минимално капиталово изискване от 700 000 лв.

3. Доставчици на услуги, свързани с крипто активи: Тази група включва най-голям брой дружества, за които се изисква лиценз, като капиталовите изисквания варират от 50 000 евро за общи услуги до 150 000 евро за платформи за търговия и 125 000 евро за попечителски услуги.

Новите изисквания за лицензиране ще бъдат предизвикателство за много български крипто компании, тъй като те не са напълно подготвени за тези промени. Те ще се нуждаят от значителни ресурси, за да отговорят на стандартите за документация и съответствие, определени от КФН, коментират от платформата за крипто търговия Bonex.

Въпреки че всяка нова регулация води до увеличаване на административната тежест и разходите, потенциалът за по-голяма прозрачност и защита на инвеститорите, особено в сектор като крипто, надделява над негативите.

Големи санкции

Проектозаконът също така въвежда значителни санкции за нарушения, като при повторни нарушения на нелицензирано публично предлагане на токени глобите достигат до 20 млн. лева, както и санкции, основани на оборота на компанията. По-малки санкции се прилагат за неразрешени прехвърляния на крипто активи.