Банките у нас не са толкова печеливши

Маржовете на печалба в банковия сектор започнаха да се свиват, като почти заличиха годишния ръст на печалбата до почти нула. ОББ запазва водещата си позиция на пазара с активи на обща стойност 35,67 млрд. лв.

Към септември 2024 г. банковият сектор в България показва само леко увеличение на печалбата, като възвръщаемостта на активите и капитала вече намалява поради забавянето на приходите от лихви. Нарастващите разходи, включително тези за заплати и обезценки, както и повишената данъчна ставка от 15% за основните играчи, също засилват натиска.

Въпреки това кредитирането - особено в жилищния и потребителския сегмент - продължава да нараства с двуцифрени темпове. След рекорден период на печалби, стимулиран от повишаването на лихвените проценти от Европейската централна банка (ЕЦБ), неотдавнашното разхлабване на паричната политика от Франкфурт започва да оказва противоположен ефект. Въпреки че номиналната печалба все още леко се увеличава, достигайки 2,72 млрд. лева (минимално увеличение от 14,5 млн. лева спрямо същия период на 2023 г.), годишният растеж се забавя до около 0,5%.

Ако се оценят в реално изражение, показателите за рентабилност дори намаляват поради продължаващата експанзия на сектора. Възвръщаемостта на активите (ROA) се понижи до 1,94% от над 2% през предходните четири тримесечия, а възвръщаемостта на собствения капитал (ROE) спадна от около 18,2% през миналата година до 16,4% сега. С други думи, стабилното кредитиране, което генерира повече приходи, вече не е достатъчно, за да балансира свиването на маржа и нарастващите разходи.

Приходите от лихви се забавят

Предишният скок на банковите печалби в Европа до голяма степен се дължеше на повишаването на лихвените проценти от страна на ЕЦБ, което се прехвърли по-бързо към кредитополучателите, отколкото към вложителите, като временно повиши маржовете. В България този ефект първоначално се прояви по-дълго, за да се филтрира към пазара на дребно поради излишната ликвидност на системата. Банките можеха да спечелят, като инвестират евтино придобитите излишни средства при благоприятни лихвени проценти, избягвайки необходимостта да държат активи с отрицателна доходност в централната банка.

За първите девет месеца на годината нетният лихвен доход остава основният двигател на растежа, достигайки 4,14 млрд. лв. и нараствайки с 576 млн. лв. или с 16% спрямо септември 2023 г. Макар и солиден, този темп на растеж е много по-нисък от отчетеното преди година увеличение с над 50%. Голяма част от въздействието на паричната политика е отложено и генерирането на доход сега разчита на по-голям обем кредити, което означава, че реалните маржове се свиват.

Приходите от такси и комисиони продължават да нарастват благодарение на новия бизнес и лекото ускоряване на икономическия растеж. Към септември общият размер на таксите възлиза на 1,2 млрд. лв. и нараства със 7,3%, или с малко над 80 млн. лв. спрямо предходната година.

По отношение на разходите банките не виждат отсрочка. Административните разходи за първите девет месеца се покачиха до 1,8 млрд. лева, което е с близо 200 млн. лева повече спрямо 2023 г., като съществена част от тях се дължи на увеличението на заплатите.

Друг съществен фактор е нарастването на обезценките, които възлизат на 450 млн. лева - 70% увеличение спрямо същия период на миналата година. Това увеличение обаче е неравномерно разпределено, като на банки като Първа инвестиционна банка се пада почти една трета от общия размер на провизиите. Други активно провизиращи банки са или специализирани, или притежават значителен дял в потребителското кредитиране, като TBI Bank, ДСК и Пощенска банка.

Освен това глобалната минимална данъчна ставка, влязла в сила през тази година за банките в рамките на международни групи, повиши ефективната данъчна тежест от около 10% на приблизително 15% от печалбата. Това увеличение увеличи данъчните разходи в цялата система със 138 млн. лв. до общо над 412 млн. лв. за деветте месеца.

Продължаващ растеж на кредитирането

В светлината на свиващите се маржове ръстът на печалбата сега се подкрепя основно от увеличените обеми на кредитиране, които не показват признаци на забавяне. Сегментът на ипотечното кредитиране отбеляза значителна експанзия, като през изминалата година портфейлите на банките нараснаха с повече от 5 млрд. лв. или 24,2% до общо 25,8 млрд. лв. Забележително е, че четирите най-големи банки с чуждестранна собственост са двигател на голяма част от растежа.

Ключов фактор за края на 2024 г. и началото на 2025 г. ще бъде ефектът от новите мерки, въведени от Българската народна банка за ограничаване на растежа на жилищните кредити. Въпреки че се очаква тези ограничения да имат умерено въздействие, намерението на централната банка е да управлява рисковете, без да задушава кредитната активност, отчасти в отговор на натиска от страна на международните партньори. Конкуренцията между банките вероятно ще остане интензивна поради наличието на достатъчно ликвидност.

ДСК продължава да доминира в сектора на потребителското кредитиране, като допринася с 250 млн. лв. за общия растеж от 857,7 млн. лв. и така общата сума достига 20,5 млрд. лв. Тя е следвана плътно от Пощенска банка и TBI Bank, която е специализирана изключително в областта на потребителските кредити. Междувременно корпоративното кредитиране представя разнообразна картина, като ОББ отчита най-висок ръст в абсолютно изражение, добавяйки близо 150 млн. лв. от юни насам и над 800 млн. лв. от септември 2023 г. насам.

По отношение на активите не се наблюдават съществени размествания. ОББ води с 35,67 млрд. лв. активи, следвана от ДСК с 35,26 млрд. лв. и УниКредит Булбанк с 32,81 млрд. лв.