Застрашена ли е Япония от "зомби" финансов апокалипсис?

Японската централна банка се очаква да повиши лихвените проценти за първи път от 2007 година, застрашавайки много предприятия пред фалит.

Публикувано от Божидар Балевски фев 09, 2024 в Макроикономика

От началото на 2023 година фондовите пазари в Япония се движат по впечатляваща възходяща траектория, като постоянно надхвърлят 33-годишните върхове и засенчват други азиатски партньори. На фона на тези оптимистични настроения обаче се появиха опасения относно разпространението на "зомби" фирми, които потенциално могат да хвърлят сянка върху това забележително рали.

Разбиране на "зомби" фирмите

Фирмите "зомбита" са предприятия, които се намират на ръба на несъстоятелността и се характеризират с неспособност да генерират печалби и да поддържат растеж. Въпреки че успяват да покрият оперативните разходи и лихвените плащания по дълга, те не разполагат с необходимия капитал за разширяване или намаляване на дълга.

Проблемът със зомбитата в Япония се заражда след спукването на балона на активите през 90-те години на миналия век. През годините проблемът се задълбочи, като особено се изостри от икономическите сътресения, предизвикани от пандемията.

Според анализатори в края на 2023 година в Япония има приблизително 250 000 компании-зомбита, което е с 30 % повече през последното десетилетие. Пандемията е катализирала тази тенденция, като броят на зомби фирмите се е увеличил с почти една трета между 2021 и 2022 година.

Ситуацията в Япония не изглежда розова

В доклада се казва, че броят на "зомби компаниите" се е увеличил до 30 пъти броя на корпоративните фалити, регистрирани в Япония през 2023 година, главно поради "нулевите" заеми, които са практически безлихвени и необезпечени. Към края на септември 2022 година са отпуснати около 2,45 млн. кредита на стойност около 43 трилиона йени в подкрепа на малките и средните предприятия, показва изследването.

През май Japan Times съобщи, че програмата на страната за предоставяне на "практически безлихвени и необезпечени заеми" на малки предприятия по време на пандемията е помогнала за запазването им на повърхността и е подкрепила местната икономика. Но програмата за помощ доведе до увеличаване на броя на "зомби" компаниите, които в противен случай не биха могли да продължат да работят

Въздействие на паричната политика

Японската централна банка (ЯЦБ), която се очаква да повиши лихвените проценти за първи път от 2007 година насам, може неволно да влоши тежкото положение на зомби фирмите. В исторически план инжекциите с ликвидност от страна на ЯЦБ са подпомагали предприятия в затруднено положение, предотвратявайки вълна от фалити и поддържайки равнището на заетост. Този спасителен пояс обаче насърчи културата на самодоволство сред корпорациите, възпрепятствайки необходимото преструктуриране и иновации.

Пандемията, макар и да наложи безпрецедентна фискална подкрепа, допълнително засили разпространението на "зомби" фирми. Държавните програми за помощ, макар и да са жизненоважни за икономическото оцеляване, неволно удължиха съществуването на финансово нестабилни предприятия, възпрепятствайки естествения процес на изчистване, който е от съществено значение за ефективността на пазара.

Предстоящи предизвикателства

Предстоящата промяна в паричната политика на ЯЦБ, която се очаква да промени позицията си на отрицателен лихвен процент през 2024 година, представлява обаче заплаха за тези фирми. Макар и да има за цел да възстанови нормалността на финансовия пейзаж в Япония, преходът може да предизвика вълна от фалити на фирми-зомбита, разчитащи на ниските разходи по заемите.

Очакваното повишение на лихвените проценти заплашва да подкопае финансовия ресурс, който поддържа тези предприятия, което може да доведе до широко разпространени фалити и загуба на работни места. Нещо повече, оживлението на японските фондови пазари, илюстрирано от безпрецедентния скок на Nikkei, е застрашено в резултат на затягането на паричните условия.

Противоположни гледни точки

Макар че опасенията относно разрушителния потенциал на фирмите-зомбита са големи, анализаторите от Julius Baer предлагат противоположна гледна точка. Те твърдят, че предприятията с голяма пазарна капитализация, подкрепени от значителни парични резерви, представляват основата на японските капиталови пазари. Тези богати на парични средства корпорации, които са подготвени да посрещнат повишаването на лихвените проценти, са готови да укрепят доверието на инвеститорите и стабилността на пазара.

Анализът на Julius Baer подчертава стабилната ликвидна позиция на японските компании със съотношение на паричните средства към пазарната капитализация от 21%, което е по-голямо от това на американските им колеги. Този голям паричен резерв не само осигурява възможност за обслужване на дълга, но и подхранва потенциалното обратно изкупуване на акции, като повишава стойността за акционерите и укрепва пазарните нагласи.

Преминаване през несигурността

Докато Япония се ориентира в пресечната точка на нормализирането на паричната политика, инвеститорите се подготвят за ера на повишена волатилност и несигурност. Предстоящите политически решения на Японската централна банка имат дълбоки последици и могат да променят пейзажа на японската корпоративна екосистема и финансовите пазари.

Въпреки че призракът на "зомби" фирмите е зловещ, устойчивостта на японските предприятия с голяма пазарна капитализация предлага искрица надежда сред несигурността. Тъй като инвеститорите и политиците действат предпазливо, пътят напред зависи от постигането на деликатен баланс между насърчаването на икономическото възстановяване и противодействието на системните уязвимости.

По същество устойчивостта на японските фондови пазари на фона на очертаващите се опасения подчертава нюансираното взаимодействие между паричната политика, корпоративната динамика и пазарните нагласи, което определя траекторията на азиатската икономическа сила през следващите години.