Заплатите в Европа растат! Централната банка е на ход
Ето какво може да последва
Публикувано от Божидар Балевски юни 05, 2024 в Макроикономика
Силният растеж на заплатите и постоянните инфлационни рискове карат някои анализатори и инвеститори да преоценят очакванията си за намаляване на лихвените проценти на Европейската централна банка (ЕЦБ) през тази година. Въпреки преобладаващите прогнози за тримесечни намаления, които ще започнат тази седмица, нарастват опасенията, че упоритата инфлация, бързото нарастване на заплатите и по-силното от очакваното производство в еврозоната могат да ограничат облекчаването на паричната политика.
Неотдавнашни предпазливи изявления на официални представители на ЕЦБ, като члена на Изпълнителния съвет Изабел Шнабел и президента на Бундесбанк Йоахим Нагел, накараха трейдърите да намалят залозите си за намаляване на лихвените проценти. Австрийският политолог Роберт Холцман предположи, че през 2024 г. може да са необходими само две намаления, което засили скептицизма.
Длъжностните лица се опасяват да създадат прецедент, като намалят разходите по заемите на последователни срещи, тъй като това може да създаде неустойчива база за пазарните очаквания. Липсва и увереност в способността на ЕЦБ да се отклони значително от политиката на Федералния резерв, която вероятно ще остане непроменена в обозримо бъдеще.
Денис Шен, икономист в Scope Ratings, отбеляза: „От миналата година сме сравнително ястребово настроени, като предвиждаме само три съкращения с по 25 базисни пункта през тази година, но рискът остава по-скоро за по-малко съкращения, отколкото за повече. ЕЦБ ще иска да избегне грешката да намали прекалено агресивно в този последен етап“.
Последните икономически данни подкрепят този предпазлив подход. Ключовият измерител на заплатите в еврозоната, който се очакваше да покаже, че инфлацията е под контрол, не показа желаното забавяне, което предполага, че ценовият натиск, особено в сектора на услугите, може да се задържи по-дълго. Освен това инфлацията се повиши до 2,6% през май от 2,4% през април, надхвърляйки очакванията.
Икономиката на еврозоната също се възстанови по-силно от очакваното, възстановявайки се от леката рецесия през втората половина на миналата година. Пазарът на труда остава стабилен, като безработицата е на рекордно ниско ниво, а бизнес проучванията сочат съживяване на производството.
Никой не очаква политиците да оттеглят очакваното през юни понижение на лихвените проценти, което ще доведе до намаляване на депозитната лихва от рекордното й равнище от 4%. Въпреки това перспективите за допълнителни намаления стават все по-малко сигурни. Проучване на Блумбърг, проведено преди заседанието на ЕЦБ през април, показа, че почти половината от анкетираните са очаквали четири или пет намаления на лихвените проценти през 2024 г., но оттогава броят на прогнозиращите четири намаления е намалял.
Пазарните очаквания също се промениха, като предвидените в началото на тази година три намаления сега изглеждат по-малко вероятни. Вероятността за намаляване на лихвените проценти през юли до голяма степен беше отхвърлена, като за септемврийско намаление се даваше само 60% шанс.
Габриеле Фоа, портфолио мениджър в Algebris Investments, заяви в бележка, изпратена по електронната поща: „Смятаме, че ЕЦБ ще ревизира тримесечните си прогнози за инфлацията на по-високо равнище, създавайки неудобен фон за намалението. Пазарите почти изключиха намаление през юли и сега предвиждат само около две намаления общо до края на годината. При сегашното положение на нещата намалението на ЕЦБ тази седмица скоро може да се разглежда като грешка в политиката“.
Някои икономисти, като Пиет Кристиансен от Danske Bank и Мариано Валдерама от Intermoney, не очакват второ понижение на лихвите преди декември. Валдерама посочи силния пазар на труда, повишаването на заплатите и ускоряването на икономическия растеж като причини за своята предпазливост. Той отбеляза също, че е малко вероятно фискалната политика да стане значително по-малко рестриктивна през тази година.
Други, като Гебхард Щадлер от Байерише Ландесбанк, предвиждат пауза през декември след само две понижения, позовавайки се на упоритата базисна инфлация, обусловена от нарастването на заплатите и силните тенденции в маржовете. Щадлер изтъкна и несигурността, свързана с изборите в САЩ, и потенциалното им въздействие върху търговската политика и обменния курс евро-долар.
Федералният резерв посочи, че може да се наложи лихвените проценти в САЩ да останат високи за по-дълго време, за да се гарантира връщането на инфлацията към 2%, което поставя въпроса доколко ЕЦБ може да действа самостоятелно. Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард и нейните колеги, въпреки че започнаха по-рано цикъла на облекчения, подчертават предпазливия подход към понижаването на разходите по заемите.
Главният икономист Филип Лейн заяви, че политиката ще остане рестриктивна през цялата 2024 г., като ще се разчита на решения, основани на данни. Въпреки подхода, който се прилага по време на всяка среща, някои длъжностни лица изразиха ястребови настроения. Шнабел се обяви против второ намаление през юли поради опасения от преждевременно облекчаване, докато Нагел предложи да се изчака евентуално до септември за ново намаление. Холцман подчерта подкрепата си за еднократното намаление, без гаранции за по-нататъшни съкращения, ако условията не ги налагат.
Карстен Бржески, ръководител на макроотдела на ING, обобщи ситуацията, като заяви: „В миналото първото намаление на лихвените проценти винаги е било последвано от по-нататъшни съкращения в подкрепа на растежа или в отговор на криза. Този път обаче няма нито едното, нито другото. Следователно има голям риск ЕЦБ да премине от позицията „едно е нищо“ към позицията „едно и също“.“
