Рязък обрат! Инфлацията в Еврозоната се повиши до 2,9%

Увеличението на цените повдига въпроси за това колко скоро Европейската централна банка ще започне да намалява лихвените проценти.

Публикувано от Божидар Балевски яну 05, 2024 в Макроикономика

Инфлацията в еврозоната се повиши до 2,9% през декември, отбелязвайки обрат след шест последователни месеца на спад. Макар че този подем предизвиква въпроси относно потенциалното намаляване на лихвените проценти от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ), по-внимателното му разглеждане разкрива нюансиран сценарий с последици за паричната политика и пазарната динамика.

Разбиване на числата

Годишният ръст на потребителските цени в 20-те държави от еврозоната достигна 2,9% през декември, което е забележително увеличение спрямо 2,4% през предходния месец, макар и малко по-ниско от консенсусната прогноза на икономистите за 3%. Този обрат настъпи след започналото през предходната година намаляване на държавните субсидии за газ, електроенергия и храни, което допринесе за повторното ускоряване на годишната инфлация в Европа.

Оценка на реакциите на пазара

Възстановяването на инфлацията предизвика реакции на финансовите пазари. Инвеститорите, които очакваха евентуално намаляване на лихвените проценти на ЕЦБ още през март, коригираха очакванията си. Тази корекция на свой ред повлия на неотдавнашното рали на пазарите на облигации, като доведе до лека разпродажба на държавни облигации в еврозоната. Доходността на двугодишните германски облигации - показател, чувствителен към очакванията за лихвените проценти, се повиши с 0,05 процентни пункта до 2,59%, което показва обратната зависимост между доходността и цените на облигациите.

Анализаторите също отчитат тази промяна и мненията на Wall Street вече са, че първото понижение на лихвените проценти през март може да се окаже преждевременно. Също така се очаква Европейската централна банка да предпочете повече доказателства за умерено нарастване на заплатите, преди да обмисли каквито и да било корекции в политиката.

Разбиране на динамиката

Цените на енергоносителите в еврозоната, които имат ключов принос за инфлационните движения, отбелязаха спад от 6,7% през декември. Макар че това отразява по-умерен темп спрямо по-рязкото годишно понижение от 11,5% през предходния месец, то подчертава влиянието на динамиката на енергийните цени върху цялостните инфлационни тенденции. Цените на пресните храни се ускориха, като през декември нараснаха с 6,7% спрямо 6,3% през предходния месец.

Сравнението на годишна база с предходната година, 2022, е от решаващо значение за интерпретирането на данните за инфлацията. Година по-рано правителствата, включително тези в Германия и Франция, субсидираха в значителна степен разходите за газ, електроенергия и храна, което доведе до временно намаляване на сметките на домакинствата. Поради това сегашните данни за инфлацията отчасти са "необективни", като подчертават преходния характер на някои инфлационни фактори.

Основна инфлация и инфлация на услугите

Базисната инфлация, изключваща променливите цени на енергията и храните, дава представа за основния ценови натиск. Тя се забави от 3,6% през ноември до 3,4% през декември. Инфлацията при услугите, която се следи отблизо от ЕЦБ, за да се прецени влиянието на нарастващите заплати, остана без промяна на равнище 4%.

Позицията на ЕЦБ

Европейската централна банка, която ще обсъди паричната си политика на 25 януари, преди това се противопостави на очакванията за незабавно намаляване на лихвените проценти. Централната банка подчерта, че е важно да се наблюдават признаци на охлаждане на натиска върху заплатите, за да се гарантира, че инфлацията съответства на целта ѝ от 2%.

Инфлационният пейзаж в еврозоната представлява динамично предизвикателство за политиците също. Макар че скока в инфлацията поражда въпроси относно времето за корекции на лихвените проценти, предпазливият подход на ЕЦБ и преходният характер на някои инфлационни фактори предполагат, че може да се очаква премерена реакция. Докато пазарите очакват решението на ЕЦБ, сложното взаимодействие между цените на енергията, сравненията на субсидиите и основната инфлационна динамика ще определят следващите ходове на банката. Публикуването на данните за инфлацията през януари ще се следи отблизо, за да се прецени дали сегашното повишение представлява по-устойчива тенденция или моментно отклонение.

Европейската централна банка се намира на кръстопът, балансирайки между необходимостта да се справи с инфлационния натиск и признаването на временните влияния. Ориентирането в тези сложни ситуации ще определи подхода на централната банка през следващите месеци, като ще окаже влияние върху пазарните очаквания и икономическите перспективи в еврозоната.