Разширяваща се пропаст в богатството

Топ 1% контролира 30% от богатството на Америка, докато най-големите 10% притежават зашеметяващите 67%.

Публикувано от Божидар Балевски апр 05, 2024 в Макроикономика

Последните данни на Федералния резерв представят сурова картина на разпределението на богатството в САЩ. Нетната стойност на имуществото на топ 1% от най-богатите достигна безпрецедентните 44,6 трилиона долара в края на 2023 година, подхранвана от ралито на фондовия пазар в края на годината. Този скок е пример за засилваща се тенденция - от предизвикания от пандемията пазарен скок през 2020 година богатството на топ 1% се е увеличило с близо 15 трилиона долара, което представлява зашеметяващ скок от 49%.

Макар че този бум на богатството се е понижил донякъде, като средните 50-90% от американците са отбелязали 50% увеличение на богатството, основното неравенство остава обезпокоително. Източникът на печалбите на горния 1% разкрива неравнопоставеността - всички техни печалби през четвъртото тримесечие се дължат на рязко увеличение на притежаваните акции. Притежаваните от тях недвижими имоти и частен бизнес остават в застой или дори намаляват.

Това подчертава нарастващото значение на инвестирането като начин за натрупване на богатство. Най-богатите 10% от американците вече притежават зашеметяващите 87% от индивидуално притежаваните акции и взаимни фондове, като само най-големият 1% контролира половината от всички такива притежания. Тази концентрация на собствеността означава, че нарастващият фондов пазар носи непропорционално големи ползи на богатите.

Ефектът на богатството

Икономистите посочват "ефекта на богатството" като потенциален двигател на икономическия растеж. С повишаването на цените на акциите се повишава и доверието на потребителите, което води до увеличаване на разходите и инвестициите. Марк Занди, главен икономист в Moody's Analytics, подчертава това явление като "мощен попътен вятър" за икономиката. Той обаче предупреждава, че тази зависимост от силния фондов пазар създава уязвимост. "Ако фондовият пазар се разклати", предупреждава Занди, "това може да разкрие значителна слабост в икономиката, особено като се има предвид потенциално надцененото състояние на акциите".

Неравностойни ползи

Въздействието на нарастващото богатство върху потребителските разходи остава спорно. Докато Занди признава, че горната третина от получаващите доходи, които притежават по-голямата част от акциите, допринасят значително за общите потребителски разходи, Лиз Ан Сондърс, главен инвестиционен стратег в Charles Schwab, предлага различна гледна точка.

Сондърс изтъква "пределната склонност към потребление" - богатите хора, разполагащи със значителни финансови ресурси, може да не превърнат печалбите си от фондовия пазар директно в увеличени разходи. Освен това потребителското доверие сред хората с високи доходи бележи спад от 2017 година насам, което предполага, че може да са налице фактори извън богатството.

В перспектива

При положение че S&P 500 вече е нараснал с 10% през 2024 година, вероятно богатството на горния 1% ще надхвърли рекорда, поставен в края на 2023 година. Макар че ръстът на доходите и покачващите се цени на жилищата леко намалиха разликата в богатството през 2021 и 2022 година, оттогава тя се е увеличила до нивата отпреди пандемията. Сега най-големият 1% контролира 30% от богатството на страната, докато най-големите 10% притежават зашеметяващите 67%.

Данните на Федералния резерв повдигат важни въпроси за дългосрочната икономическа устойчивост. Може ли да се изгради силна икономика върху основата на толкова концентрирано богатство? Могат ли да се приложат политики, които да насърчат по-справедливо разпределение на придобитото богатство?

Внимателното наблюдение на фондовия пазар и моделите на потребителските разходи ще бъде от решаващо значение през следващите месеци. Преодоляването на неравенството в богатството изисква многостранен подход, включващ политики, които насърчават по-широкото притежание на акции, инвестиции в образованието и обучението за работа и мерки за осигуряване на заплащане за живот за всички работници. Само тогава ще може да се постигне наистина устойчиво и приобщаващо икономическо бъдеще.