Паническите действия на френския президент удрят пазарите
Защо Макрон свиква предсрочни избори?
Публикувано от Божидар Балевски юни 12, 2024 в Политика
Френският президент Еманюел Макрон пое значителен риск, като свика предсрочни парламентарни избори. Този ход дава приоритет на политическата стратегия пред икономическата стабилност, което може да доведе до тежки последици. Финансовите пазари обикновено реагират негативно на ненужни или неочаквани политически сътресения, особено в ядрото на Европейския съюз. Макар че избирателите гласуват периодично, финансовите пазари отразяват техните настроения ежедневно и засега те не одобряват стратегията на Макрон.
В миналото чуждестранните инвеститори в облигации предпочитаха подхода „пакет плюс“, като инвестираха както във френски, така и в германски държавен дълг, като френските облигации предлагаха леко предимство по отношение на доходността. Неотдавнашното нарастване на разликата в доходността до най-високата ѝ точка през тази година обаче показва нарастваща загриженост сред портфейлните мениджъри относно фискалната посока на Франция.
Въпреки влошаващата се политическа обстановка през последните месеци спредовете на френския дълг в сравнение с аналогичните държави от ЕС остават неочаквано стабилни. Пазарът на ценни книжа с фиксирана доходност проявява толерантност към нарастващия годишен бюджетен дефицит на Франция, който през миналата година се увеличи до 5,5% от БВП. Основната причина за неотдавнашното понижаване на кредитния рейтинг на Франция до АА минус от Fitch Ratings на 20 октомври и S&P Global Ratings на 31 май е неуспехът на администрацията на Макрон да осъществи достатъчно фискални реформи. S&P прогнозира, че бюджетният дефицит на Франция ще остане над 3% до 2027 г., а общият дълг ще продължи да нараства.
Европейската комисия прогнозира леко подобрение до 5,3% дефицит за 2024 г. Анализаторите на UBS AG предполагат, че Комисията може скоро да препоръча Франция да бъде включена в процедурата при прекомерен дефицит. Ако бъде одобрена от Съвета на ЕС, тя ще изисква от Франция да намалява дефицита си с поне 0,5 процентни пункта годишно и да гарантира, че общият ѝ дълг намалява. Новото правителство ще трябва да представи многогодишен фискален план до края на септември, който може да не бъде приет добре от инвеститорите.
Друга променлива в сместа е голямата вероятност за „съжителство“ между президента Макрон и крайно десния министър-председател от партията „Национален сбор“ на Марин Льо Пен, което превръща това, което се разглеждаше като въпрос за 2027 г., в непосредствена грижа. „Инвеститорите не споделят апетита за риск на Макрон“, заяви Стефан Купман, старши макростратег в Rabobank. „Смелостта му е неоспорима, но това изглежда като удвояване на залога след слабо представяне“. В понеделник еврото спадна с около 0,5% спрямо долара, а френският фондов пазар се представи по-слабо в сравнение с аналогичните пазари в еврозоната.
Въпреки тези предизвикателства няма непосредствена криза във финансирането. Френското министерство на финансите вече е изпълнило повече от половината от целта си за емитиране на дълг през 2024 г. в размер на 314 млрд. евро (340 млрд. долара). Търсенето от страна на инвеститорите остава силно, като досегашните три синдикирани сделки привлякоха оферти на стойност над 10 пъти по-висока от предложената сума. Въпреки това не е изключено повторение на нестабилността на облигационния пазар от 2017 г., наблюдавана преди първата президентска победа на Макрон.
Кризата на еврото преди повече от десетилетие показа колко вредна може да бъде политическата несигурност. Един министър-председател от Националния сбор би могъл да провокира значителни пазарни смущения; въпреки че партията се отказа от призивите си за излизане на Франция от ЕС, спомените за подобни заплахи остават.
Една от възможните причини за смелия ход на Макрон е да принуди Льо Пен да изясни икономическата си политика, която досега е умишлено неясна. Всяка платформа, която се застъпва за намаляване на имиграцията, вероятно ще бъде в ущърб на фиска, особено ако указът на Макрон от март 2023 г. за увеличаване на пенсионната възраст от 62 на 64 години бъде отменен.
Докато не настъпи политическа яснота след резултатите от втория тур на изборите на 7 юли, вероятно има твърде много несигурности, за да останат инвеститорите, които не желаят да рискуват, във френските ценни книжа. Макрон може да вижда политически ползи в свикването на предсрочни избори, но рискува да подкопае доверието на инвеститорите.
