Оценка на качеството на въздуха в ЕС
Седем от десетте най-замърсени града се намират в Полша, най-мръсният град е в Хърватия
Публикувано от Божидар Балевски дек 12, 2023 в Макроикономика
Конференцията по изменението на климата в Дубай (COP28), която се провежда от 30 ноември до 12 декември 2023 година, насочва вниманието към неотложния въпрос за качеството на въздуха в Европейския съюз. През 2021 година Световната здравна организация (СЗО) определи максимален праг от пет микрограма ФПЧ2,5 (Фини прахови частици) на кубичен метър въздух за продължително излагане. За съжаление, повечето градове в ЕС продължават да надвишават тази граница, което поражда опасения относно последиците за здравето и околната среда.
ФПЧ2,5 се отнася за прахови частици с диаметър 2,5 микрометра или по-малък, които се състоят предимно от малки частици и капки, разпръснати във въздуха. Тези частици могат да произхождат от различни източници, включително горивни процеси, промишлени емисии и отработени газове от превозни средства. Поради малкия си размер частиците PM2,5 могат да проникнат дълбоко в дихателната система, като създават рискове за здравето и допринасят за замърсяването на въздуха.
Особено тревожна е ситуацията в Полша, където много градове се борят с повишени нива на ФПЧ2,5. Изгарянето на въглища, основен енергиен източник в страната, допринася значително за емисиите на фини прахови частици. По данни на СЗО тези частици са свързани с различни здравословни проблеми, включително високо кръвно налягане и диабет. Седем от десетте най-замърсени града се намират именно в Полша.
Италия е изправена пред свои собствени предизвикателства, като долината на река По се очертава като един от най-замърсените региони в Европа поради уникалното си географско положение и концентрацията на промишлени дейности. Забележително е, че два италиански града са начело на списъка с най-замърсените с ФПЧ2,5 градове в ЕС за периода 2021-2022 година - Падуа и Кремона в Северна Италия.
Славонски Брод, Хърватия, заема нежеланото челно място със средна концентрация на ФПЧ2,5, която е почти шест пъти по-висока от препоръчаната от СЗО максимална стойност и достига 28 μg/m³.
В търсене на по-чист въздух COP28 има за цел да улесни дискусиите и инициативите, съсредоточени върху енергийния преход и ускореното отказване от изкопаемите горива. Въглищата, петролът и газът, освен че оказват влияние върху изменението на климата, отделят значителни количества ФПЧ2,5, което допълнително утежнява нивата на замърсяване.
Положителен е фактът, че някои европейски градове са успели да поддържат качеството на въздуха под препоръчаното от СЗО ниво. Фаро, Португалия, претендира за титлата на най-малко замърсения град в проучването за 2021-2022 година, с едва 3,7 μg/m³ ФПЧ2,5 във въздуха. Умео и Упсала в Швеция допълват тройката, което показва, че ефективните мерки могат да доведат до по-чист въздух дори в градска среда.
Правителствата могат да въведат и наложат строги стандарти и разпоредби за качеството на въздуха, насочени към основните източници на емисии на ФПЧ2,5, като например промишлените предприятия и транспорта. Например определянето на пределни стойности на емисиите за фабриките и електроцентралите може да насърчи въвеждането на по-чисти технологии. Инвестирането в инфраструктурата на обществения транспорт и насърчаването на използването на електрически превозни средства може да спомогне за намаляване на емисиите от транспортния сектор, който има значителен принос за замърсяването с ФПЧ2,5.
Въвеждането на ефективни системи за мониторинг за проследяване на качеството на въздуха и своевременното отстраняване на нарушенията може да допринесе за ранна намеса и мерки за контрол на замърсяването. Освен това кампаниите за повишаване на обществената осведоменост и ангажираността на общността могат да засилят чувството за отговорност у гражданите, като насърчават практики, които допринасят за по-чист въздух и намаляване на нивата на ФПЧ2,5.
Докато международната общност се събира на COP28, обсъждайки важни екологични теми, спешната необходимост от решаване на проблемите с качеството на въздуха в ЕС става все по-очевидна. Балансирането на икономическия растеж с екологичната устойчивост остава деликатно предизвикателство, но потенциалните ползи за здравето и положителното въздействие върху изменението на климата го правят необходимо начинание за благосъстоянието както на сегашните, така и на бъдещите поколения.
