Общата инфлация в еврозоната леко се понижи

Анализ на януарските данни и оценка на паричната политика на Европейската централна банка.

Публикувано от Божидар Балевски фев 01, 2024 в Макроикономика

Според последните данни на статистическата агенция на Европейския съюз Евростат през януари в еврозоната се наблюдава леко забавяне на общата инфлация, което съвпада с прогнозите на икономистите. Под повърхността обаче данните за базисната инфлация показаха различна картина, като спадът им беше по-малък от очаквания, което допълнително усложни текущата оценка на икономическия пейзаж от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ).

Тенденции на общата инфлация и забавянето ѝ

Според експресните данни, публикувани от Евростат, през януари годишната обща инфлация в еврозоната възлезе на 2,8%. Тази стойност отразяваше прогнозите на икономистите, осигурявайки подобие на предвидимост на инфлационната траектория. За сравнение, през декември инфлацията беше малко по-висока - 2,9%, което представлява скок спрямо 2,4% през ноември. Декемврийското повишение се дължеше главно на постепенното отпадане на мерките за подкрепа на цените на енергията, което подчертаваше различните фактори, влияещи върху динамиката на инфлацията.

Макар че общата инфлация се понижи незначително, данните сочат умерено отслабване на инфлационния натиск, който намаляваше от октомври 2022 година насам, когато достигна своя връх от 10,6%. Целта на централната банка от 2% изглежда е постижима, докато еврозоната се ориентира в икономическите насрещни ветрове.

Една по-малко обнадеждаваща картина

В контраст с основните данни базисната инфлация - показател, изключващ волатилни компоненти като цените на енергията и храните - демонстрира по-малко благоприятна тенденция. Базисната инфлация се понижи до 3,3% през януари от 3,4% през декември, като не успя да отговори на прогнозата на анализаторите, която предвиждаше спад до 3,2% за същия период. Данните подчертават предизвикателствата при откъсването на инфлационните елементи от основните компоненти на икономиката на еврозоната.

Разбивката по сектори показа, че инфлацията в сектора на услугите - ключов показател, свързан с вътрешния натиск върху заплатите, запази позицията си на равнище 4%. Същевременно дезинфлационните ефекти, произтичащи от енергийния пазар, отбелязаха намаление от -6,7% на -6,3%. Тези различия подсказват за нюансирано взаимодействие между различните сектори, което допринася за сложността на интерпретацията на общата инфлационна динамика.

Икономически насрещни ветрове и трудностите пред ЕЦБ

На фона на стагниращия икономически растеж в еврозоната, особено очевиден в неотдавнашното свиване на икономиката на Германия с 0,3% през четвъртото тримесечие, ЕЦБ се намира в решаващ момент. Предварителните данни по-рано през седмицата показаха незначително отслабване на инфлацията в Германия, най-голямата икономика в еврозоната, като тя отбеляза 3,1%.

Европейската централна банка, под ръководството на председателя Кристин Лагард, е изправена пред предизвикателството да разшифрова множеството икономически данни, за да определи оптималния момент за корекции на лихвените проценти. Централната банка, която понастоящем поддържа рекордно високи лихвени проценти, следи отблизо тенденциите в инфлацията, която се приближава към целевото равнище от 2%.

Пазарните очаквания за намаляване на лихвените проценти, което се очаква да започне през април, се запазват, но несъгласните с тях сред политиците предполагат потенциално забавяне до лятото или по-късно. ЕЦБ подчертава ангажимента си за вземане на решения, основани на данни, а на неотдавнашното заседание по паричната политика председателят Лагард призна, че въпреки наблюдаваното през декември повишение продължава "процесът на дезинфлация".

Тълкуване на смесената картина

Камил Ковар, старши икономист в Moody's Analytics, определи наскоро данните като "смесен пакет", посочвайки както положителни, така и тревожни аспекти. Намаляването на общата инфлация до 2,8% бе оценено като добре дошло явление, особено в противовес на по-ранните прогнози на ЕЦБ, предвиждащи повишаване на темпа на инфлация.

Ковар обаче подчерта, че низходящата траектория на общата инфлация е повлияна от неочакваното понижение на цените на енергията - фактор, който е още по-изненадващ предвид приключването на държавните интервенции. Според Ковар базисната инфлация, която се понижи само незначително, особено в сектора на услугите, поражда въпроси относно възможността за намаляване на лихвения процент през март. Той предполага, че по-реалистичен срок за понижение би бил през юни.

Преодоляване на несигурността и перспективи за политиката

Докато еврозоната се бори с икономическата несигурност, сложността на инфлационната динамика поставя предизвикателства пред създателите на политики.

Предстоящите месеци ще послужат като тест за ангажимента на ЕЦБ да прилага подход, зависещ от данните. В обстановка, белязана от геополитическо напрежение, икономически насрещни ветрове и променяща се инфлационна траектория, както пазарните участници, така и анализаторите ще следят внимателно за сигнали, които биха могли да дадат представа за бъдещата посока на паричната политика на еврозоната. Икономическото възстановяване на еврозоната зависи от способността на централната банка да се ориентира в тази сложна мрежа от фактори и да взема информирани решения, които насърчават стабилността и устойчивия растеж.