Нестандартната политика на Японската централна банка

Публикувано от Божидар Балевски окт 29, 2023 в Макроикономика

Тъй като Японската централна банка (ЯЦБ) се подготвя за предпоследното си заседание за тази година, пазарните наблюдатели с нетърпение очакват решенията на централната банка. С единствения си ангажимент да осигурява устойчива ценова стабилност Bank of Japan действа в уникален икономически пейзаж, характеризиращ се с десетилетия на стагнация и дефлационен натиск. В този анализ навлизаме в тънкостите на паричната политика на BOJ, нейния исторически контекст и предизвикателствата, пред които е изправена, както и потенциалните последици за световните финансови пазари.

За разлика от повечето големи централни банки с двойни мандати, които включват оптимална заетост, BOJ се фокусира единствено върху поддържането на стабилни цени. Централната банка си е поставила за цел да постигне приблизително 2% инфлация - цел, която тя търпеливо преследва, въпреки че базисната инфлация постоянно надхвърля тази цел за продължителен период от време. Дефиницията на централната банка за базисна инфлация изключва цените на храните, а ангажиментът ѝ да поддържа ултраакумулираща парична политика, въпреки че инфлацията надхвърля целта, е забележителен.

Последни тенденции в инфлацията

Последните данни за инфлацията през септември показаха лек спад в темповете на инфлация, дължащ се главно на спада на цените на енергията. Основният индекс на потребителските цени (ИПЦ) се забави до 2,8% през септември от 3,1% през август, като временно спадна под прага от 3% за първи път от повече от година. Същевременно "базисната инфлация", която изключва цените на храните и енергията, също се забави до 4,2% през септември от 4,3% през август.

За BOJ основното предпочитание е инфлацията да се определя от вътрешното търсене, тъй като това би било по-устойчиво и стабилно. Централната банка смята, че повишаването на заплатите би довело до по-значима възходяща спирала, насърчавайки потребителите да харчат. Забележително е, че наскоро японският профсъюз Ренго поиска увеличение на заплатите с поне 5% при предстоящите пролетни преговори за заплатите, което показва потенциална промяна към по-силен растеж на заплатите.

Отрицателни лихвени проценти

В стремежа си да стимулира икономическия растеж и да се бори с дефлацията, през февруари 2016 г. BOJ въведе отрицателни лихвени проценти, като приложи ставка от -0,1% за излишните резерви, държани от финансовите институции в централната банка. Това по същество означава, че BOJ таксува търговските банки за техните депозити, което е изключително нетрадиционна практика. Макар че централните банки обикновено намаляват лихвените проценти, за да стимулират икономическия растеж, въвеждането на отрицателни лихвени проценти представлява крайна политическа мярка.

Изглежда, че BOJ е доволна да поддържа отрицателни лихвени проценти в обозримо бъдеще въпреки опасенията, че значителният баланс на централната банка може да създаде фискални предизвикателства при повишаване на лихвените проценти. С повишаването на лихвените проценти BOJ ще трябва да плаща повече лихви по големия си баланс, който нарасна значително поради мащабните ѝ кампании за изкупуване на облигации. Тази ситуация доведе до това, че балансът на BOJ се доближи до размера на брутния вътрешен продукт на Япония, който се оценява на около 4,9 трлн. долара.

Контрол на кривата на доходността (YCC - Yield Curve Control)

Друг важен аспект на неконвенционалната парична политика на BOJ е въведената през септември 2016 г. рамка за контрол на кривата на доходността (YCC). YCC позволява на централната банка да цели определен по-дългосрочен лихвен процент, като купува и продава държавни облигации с определени срокове, колкото е необходимо за постигането на тази цел.

През юли BOJ направи корекции в политиката на YCC, като на практика разшири допустимата доходност на 10-годишните японски държавни облигации (JGB) с 50 базисни точки до 1% от двете страни. Въпреки това централната банка посочи, че ще позволи доходността да се колебае в рамките на приблизително плюс и минус 0,5 процентни пункта от целевото равнище от 0%, определено през декември предходната година.

Критиците твърдят, че наложените ограничения върху доходността на JGB са изкривили пазара, намалили са търговския интерес към облигациите и са възпрепятствали печалбите на японските банки. Тъй като доходността на JGB се приближава до 0,9% - най-високото равнище от около десетилетие насам, пазарните наблюдатели очакват решението на BOJ да разшири допълнително ограниченията за колебанията в доходността на 10-годишните JGB или дори да отмени изцяло YCC.

Глобални последици

Неотдавнашните стъпки на BOJ за разхлабване на контрола върху доходността на JGB предизвикаха нов интерес към този клас активи. Те обаче породиха и опасения, че японските инвеститори могат да започнат да се отказват от чуждестранните си инвестиции, ако доходността в страната стане по-конкурентна. Тази потенциална промяна в инвестиционното поведение може да има значителни последици за световните финансови пазари.

Боб Микеле, глобален ръководител на отдел "Фиксирана доходност" в JP Morgan Asset Management, изрази опасенията си относно репатрирането при нормализиране на кривата на доходността и повишаване на лихвените проценти. Подобен сценарий би могъл да доведе до значителна промяна в капиталовите потоци, което потенциално да повлияе на световните пазари на активи.

Паричната политика на Японската централна банка несъмнено е уникална в глобален план. С изключителния си фокус върху поддържането на стабилни цени и неконвенционалните си мерки на политиката, включително отрицателните лихвени проценти и контрола върху кривата на доходността, BOJ продължава да се ориентира в предизвикателна икономическа среда, белязана от дефлационен натиск и стагнация. Докато централната банка се подготвя за предстоящото си заседание, финансовите пазари с нетърпение очакват нейните решения и потенциалните им последици за японската икономика и глобалния финансов пейзаж.