Неравенството в еврозоната е намаляло от 2015 година насам

Европейската централна банка с нов доклад - делът на най-богатите домакинства все още надхвърля 43%

Публикувано от Божидар Балевски яну 09, 2024 в Макроикономика

Като стъпка, която ще поднови дискусиите за пресечната точка между паричната политика и икономическото неравенство, Европейската централна банка (ЕЦБ) наскоро представи своите новаторски тримесечни сметки за разпределение на богатството. Този изчерпателен набор от данни, разработван в продължение на осем години, обещава по-задълбочено разбиране на динамиката на разпределението на богатството в еврозоната, като предлага по-подробно и често изследване на материалното състояние на домакинствата.

Променящият се пейзаж на богатството в Еврозоната

Данните на ЕЦБ за богатството, обхващащи периода от 2015 година до второто тримесечие на 2023 година, разкриват нюансирана картина на разпределението на богатството в еврозоната. Ключово разкритие е скромното намаляване на неравенството в богатството през последните осем години. Показатели като дела на богатството, притежавано от горните 5%, в сравнение с долните 50% показват леко намаляване на концентрацията на богатство - от почти 45% през 2015 до малко над 43% през 2023 година.

Въпреки това подобрение делът на богатството, притежавано от висшите слоеве на обществото, остава значителен и надхвърля 43%. Тази статистика подтиква към критично разглеждане на факторите, влияещи върху разпределението на богатството, и тяхното отражение върху икономическата политика.

Собственост на жилище и динамика на богатството

ЕЦБ обяснява намаляването на неравенството в богатството отчасти с динамиката на жилищния пазар. От рязкото нарастване на цените на жилищата през разглеждания период се възползваха най-вече собствениците на жилища, които съставляват над 60% от населението. При тази група нетното богатство на домакинство нарасна с похвалните 27%.

Обратно, при несобствениците на жилища нетното богатство нарасна със 17%. Това обаче означава също, че евентуално обръщане на възходящата тенденция в цените на жилищата може да предизвика възобновяване на неравенството в богатството. Взаимната обвързаност на жилищните пазари и динамиката на благосъстоянието подчертава уязвимостта на тези тенденции от пазарни колебания.

Освен нюансите в разпределението на богатството, данните на ЕЦБ подчертават стабилния общ растеж на нетното богатство на домакинствата в еврозоната. През последните пет години се наблюдава зашеметяващото увеличение от 29%, което възлиза на около 13,7 трлн. евро.

Последици за паричната политика

Неравенството в благосъстоянието зае важно място в политическия дневен ред, особено след глобалната финансова криза. Значително нарасна търсенето на навременна, последователна и съгласувана информация за разпределението на богатството. Новите доклади за богатството на ЕЦБ отговарят на това търсене, предоставяйки важен инструмент на създателите на политики.

Неравномерното разпределение на богатството - реалност, която се потвърждава от новия набор от данни - има отражение върху трансмисията на паричната политика. ЕЦБ признава чувствителността на този въпрос и критиката, пред която са изправени централните банки в световен мащаб. Свръххлабавите парични политики, прилагани в борбата с различни кризи, включително световната финансова криза, дълговата криза в еврозоната и пандемията, са изправени пред обвинения, че задълбочават неравенството в богатството.

ЕЦБ обаче твърди, че развитието на различията в благосъстоянието през последните десетилетия се дължи предимно на фактори извън обхвата на паричната политика. Тя подчертава, че централната банка не разполага както с мандат, така и с подходящи инструменти за целенасочено насочване на разпределението на богатството.

Бъдещи съображения и изготвяне на политики

Тъй като тези нови "разпределителни сметки" на богатството на ЕЦБ стават неразделна част от икономическия анализ, последиците за бъдещите решения по паричната политика са значителни. Данните подчертават необходимостта създателите на политики да отчитат по-широкото обществено въздействие на своите решения, особено когато се ориентират в деликатния баланс между икономическата стабилност и разпределението на богатството.

Предоставените данни вероятно ще послужат като основа за дискусиите в ЕЦБ и други централни банки в световен мащаб. Постигането на правилния баланс между насърчаването на икономическия растеж и преодоляването на неравенството в богатството остава постоянно предизвикателство. Ангажиментът на ЕЦБ за прозрачност чрез подробни данни за разпределението на богатството е похвална стъпка към насърчаване на по-информиран и задълбочен дебат за ролята на паричната политика при формирането на икономическите резултати в еврозоната.