Любимият показател на ФЕД показва, че инфлацията се е повишила с 0,2% през октомври - какво означава това?

Ценовият индекс на разходите за лично потребление се повиши с 0,2% за месеца и с 3,5% на годишна база.

Публикувано от Божидар Балевски дек 01, 2023 в Макроикономика

Предпочитаният от Федералния резерв измерител на инфлацията - ценовият индекс на разходите за лично потребление (PCE) - даде представа за настоящия икономически пейзаж. Данните за октомври, в съответствие с очакванията, показаха месечно повишение с 0,2% и увеличение с 3,5% на годишна база, без да се отчитат цените на храните и енергията.

Динамика на инфлацията и последици за паричната политика

Стабилните данни за инфлацията през октомври потенциално биха могли да затвърдят ангажимента на Федералния резерв да запази настоящите лихвени проценти. При положение че данните за PCE съвпадат с прогнозите, централната банка може да намери допълнителен стимул да запази настоящия си курс и евентуално да обмисли намаляване на лихвените проценти през 2024 г. Това съвпада с пазарните очаквания, отразени в цените на фючърсите, които сочат към вероятност да няма повишения на лихвите на предстоящите срещи и предвиждат намаляване на лихвите през пролетта.

Въпреки че общата инфлация остана непроменена през месеца и възлиза на 3% за 12-месечния период, цените в енергийния сектор намаляха с 2,6%, което допринесе за цялостния контрол на инфлацията. Цените на стоките се понижиха с 0,3%, докато при услугите бе отчетено увеличение с 0,2%, като забележимо нарастване бе отчетено при международните пътувания, здравеопазването и хранителните услуги.

Доходи и разходи на потребителите

Личните доходи и разходи се увеличиха с 0,2% през месеца, което отговаря на прогнозите. Все пак в сравнение с данните за септември и двата показателя се забавиха, което съответства на целта на Федералния резерв за охлаждане на икономиката с цел преодоляване на опасенията за инфлацията. Наблюдаваното по-бавно нарастване на разходите може да свидетелства за целенасочени усилия за постигане на икономическо равновесие.

Реакции на пазара

След публикуването на данните фондовите пазари се повишиха, достигайки нови върхове през 2023 г. От друга страна, облигациите претърпяха разпродажба, като доходността на съкровищните облигации се повиши, особено при 2-годишните облигации. Ценообразуването на фючърсните пазари продължава да предполага очакване за запазване на сегашната позиция на Фед и евентуално намаляване на лихвените проценти в бъдеще.

Действията на Федералния резерв, включително пропускането на последните две срещи и сигнализирането за задоволство от наблюдението на ефектите от предишните повишения на лихвените проценти, съответстват на пазарното очакване, че повишаването на лихвените проценти за този цикъл може да е приключило. Някои анализатори предвиждат пет намаления на лихвените проценти с по четвърт пункт през 2024 г., подчертавайки преобладаващото мнение, че политиката на централната банка се измества към по-свободна позиция.

Глобален икономически контекст

На фона на тези събития еврозоната отчете спад на общата инфлация до 2,4% на 12-месечна база. Европейската централна банка, подобно на Фед, си поставя за цел здравословно ниво на инфлацията от 2%.

Макар че икономическите сигнали като цяло остават положителни, с окуражаващи данни за първоначалните седмични молби за помощи при безработица, сред служителите на Фед има противоположни мнения относно въздействието на монетарната политика в реално време. Докладът за инфлацията и общите икономически показатели сочат предпазлив, но бдителен подход на Федералния резерв, като се подчертава деликатният баланс между поддържането на икономическото здраве и преодоляването на опасенията за инфлацията. Тъй като централната банка продължава да оценява променящия се икономически пейзаж, на инвеститорите се препоръчва да останат нащрек за сигналите, които могат да повлияят на портфейлите им в тази динамична среда.