Конфликта в Израел и новата инфлационна вълна

Публикувано от Божидар Балевски окт 13, 2023 в Макроикономика

Войните са пагубно явление, в което се погубват човешки животи, разрушава се инфраструктура и се нарушават търговските отношения между хората. Но каква е връзката между военните конфликти и инфлационните вълни, които вървят редом с тях?

Това не е първият военен конфликт в Близкия Изток и надали ще е последния, а историята показва, че почти винаги след подобни сериозни военни намеси цените на петрола и горивата скачат.

Самия петрол е пряко обвързан с почти всеки един аспект на икономиката и цените на почти всички продукти и услуги. Покачването на цената на петрола и енергията директно оказва влияние върху инфлацията. В тази статия искам да се върнем малко в недалечното минало, в което подобни конфликти са оказвали роля на цените на петрола и по този начин ще имаме по-добра представа какво да очакваме на пазарите.

Петролна криза през 1973 г. - Война Йом Кипур (октомври 1973 г.):

Войната Йом Кипур е конфликт между Израел и коалиция от арабски държави, главно Египет и Сирия. Тя е предизвикана от дългогодишното напрежение в региона, включително от нерешения израелско-арабски конфликт. Войната започва на Йом Кипур, важен еврейски празник. До голяма степен това, което се случва в момента е продължението на този конфликт. В отговор на западната подкрепа за Израел членовете на Организацията на арабските държави износителки на петрол налагат петролно ембарго срещу държави, които се смятат за подкрепящи Израел. Цените на петрола се покачват четирикратно, а кризата води до недостиг на енергия и икономически последици в западните страни. Самата война Йом Кипур продължава около три седмици, но петролната криза и скоковете на цените продължават няколко месеца.

Иранско-иракска война (1980-1988 г.):

Иранско-иракската война е подклаждана главно от териториални спорове и идеологически различия между Иран и Ирак. През 1980 г. Ирак, под ръководството на Саддам Хюсеин, нахлува в Иран и войната продължава осем години.

Последици: Войната наруши производството и износа на петрол от двете страни, което доведе до колебания в световните цени на петрола. Тя натоварва икономиките и ресурсите на двете държави и оказва трайно въздействие върху политическия пейзаж в Близкия изток. Тази война продължава почти осем години, което я прави една от най-продължителните конвенционални войни на XX век.

Първа война в Персийския залив (1990-1991 г.):

Конфликтът започва, когато през август 1990 г. Ирак под ръководството на Саддам Хюсеин нахлува в Кувейт. Нахлуването е продиктувано от териториални и икономически спорове, като Ирак се стреми да контролира петролните запаси на Кувейт.

Последици: Войната доведе до рязко повишаване на цените на петрола и до спад в производството на петрол от Персийския залив. Водената от САЩ коалиция освобождава Кувейт, но инфраструктурата на Ирак е сериозно повредена.

Първата война в Персийския залив продължава няколко месеца - от август 1990 г. до февруари 1991 г.

Война в Ирак през 2003 г:

Водената от САЩ инвазия в Ирак през 2003 г. е оправдана с опасения за оръжия за масово унищожение и смяна на режима. Роля изиграха и геополитическите интереси, включително контролът върху петролните запаси на Ирак. Войната създава несигурност на петролните пазари. Цените на петрола се повишиха, което се отрази на световните енергийни пазари и доведе до икономически последици. Инвазията започна през март 2003 г., като окупацията на водената от САЩ коалиция продължи с години.

Гражданска война в Сирия (2011 г. - настояще):

Конфликтът започва като част от по-широките въстания от Арабската пролет, породени от политическо недоволство и граждански вълнения. Той се превърна в сложен и многостранен конфликт с участието на различни участници. Сирийската гражданска война наруши производството и транспортирането на нефт и газ в Близкия изток, като допринесе за нестабилността на регионалните енергийни пазари. Конфликтът имаше опустошителни хуманитарни и икономически последици.

Продължителност: Сирийската гражданска война започна през 2011 г. и продължава, което я прави един от най-продължителните конфликти в най-новата история.

Конфликтът в Либия (2011 г. - настояще):

Конфликтът възниква в резултат на протестите от Арабската пролет през 2011 г., които са насочени към сваляне на режима на Муамар Кадафи. В него участват различни фракции и външни участници. Конфликтът наруши производството и износа на петрол в Либия, което доведе до нестабилност на цените на петрола и допринесе за икономическата нестабилност на страната. Конфликтът започна през 2011 г. и продължава с периодични ескалации.

Конфликтът между Украйна и Русия (от 2014 г. до момента):

Причини: Конфликтът е породен от анексирането на Крим от Русия и продължаващото напрежение между Русия и Украйна. Той включва както конфликта в Източна Украйна, така и по-широки геополитически спорове.

Конфликтът създаде напрежение на европейските енергийни пазари, особено по отношение на доставките на природен газ от Русия за Европа. Той има политически, икономически и енергийни последици за сигурността.

Напрежението между Украйна и Русия започна през 2014 г. и ситуацията продължава да не е разрешена.

Всеки от тези конфликти има сложни причини и различна продължителност, което води до различни последици за енергийните пазари и глобалната стабилност. Все още не е ясно колко точно ще продължи конфликта в Израел, но по думите на водещи геополитически и военни експерти битката ще е дългогодишна.

Считания за водещ банкер в световен мащаб Джейми Даймън споделя, че в момента ситуацията по света е много опасна като според него рисковете от геополитическа и монетарна система за невиждани за последните десетилетия. Само времето ще покаже дали ще имаме нов черен лебед, който да кацне на пазарите и да утежи везните надолу към червената посока. Ще следим темата тук в сайта изкъсо.