Какво стои зад срива на японската йена?
Държавата може да се намеси, ако ситуацията стане критична
Публикувано от Божидар Балевски юни 26, 2024 в Макроикономика
Японската йена се срина до най-ниското си ниво от 1986 г. насам, което породи опасения за потенциална правителствена намеса за стабилизиране на най-сериозната разпродажба сред развитите страни. Йената отслабна с цели 0,6% до 160,62 спрямо долара, надминавайки предишните нива, при които имаше правителствена намеса, и отбелязвайки спад от над 12% през тази година. Стойността ѝ спрямо еврото също достигна исторически минимум, което утежни цената на вноса и постави под финансово напрежение японските потребители и предприятия.
Заместник-министърът на финансите на Япония и ръководител на валутния отдел Масато Канда отбеляза спешността, с която правителството наблюдава валутните пазари, като посочи готовност да предприеме необходимите действия, макар че не уточни дали настоящите курсове се считат за прекомерни. Тази позиция се появи, след като йената продължи да отслабва след неговите коментари.
Запазващите се ниски лихвени проценти в Япония, в рязък контраст с повишаващите се лихвени проценти в САЩ, поддържат низходящ натиск върху йената въпреки усилията за смекчаване на нейното обезценяване. Предстоящите доклади за инфлацията в САЩ, които биха могли да окажат влияние върху бъдещата парична политика, също се следят отблизо, тъй като могат да означават допълнителни предизвикателства за йената.
Финансови стратези като Ерик Нелсън от Wells Fargo в Лондон предполагат, че Япония може да допусне спад на йената до около 165 спрямо долара, преди да се намеси. Нелсън и други експерти смятат, че това ниво вече се разглежда като критичен праг от пазарните участници.
Неотдавнашните интервенции на Япония на валутния пазар бяха значителни, като страната похарчи рекордните 9,8 трлн. йени (61,1 млрд. долара), за да ограничи спада на йената. Оценките сочат, че Япония разполага с между 200 и 300 млрд. долара за по-нататъшни интервенции, които биха могли да включват продажба на щатски долари и други чуждестранни валути от резервите ѝ.
Доминик Констам от Mizuho Securities USA подчерта предизвикателствата пред интервенцията, като отбеляза, че резервите на Япония са ограничени и подобни действия могат само да забавят достигането на йената до крайната ѝ по-ниска стойност, а не да го предотвратят. През тази седмица японското правителство засега ограничи пазарните си действия до вербални интервенции.
Министърът на финансите Шуничи Сузуки увери, че правителството е бдително и готово да действа решително, ако пазарните условия го налагат. Според Уин Тин от Brown Brothers Harriman & Co. в Ню Йорк потенциалът за хаотични пазарни движения, особено ако йената се покачи над 160, може да предизвика по-пряка намеса за стабилизиране на валутата.
Макар че последните икономически данни от САЩ могат да намалят натиска върху йената, ако сочат забавяне на инфлацията, по-широката пазарна волатилност остава сравнително слаба, което затруднява японските власти да оправдаят незабавната намеса. Въпреки това стратези като Роберто Кобо Гарсия от Banco Bilbao Vizcaya Argentaria SA в Мадрид предполагат, че повишаването на пазарната волатилност може да предизвика по-нататъшни действия от страна на Япония за стабилизиране на валутата ѝ.
