Изненадваща инфлация в еврозоната

Инфлацията в еврозоната неочаквано се понижи до 2,4% през март.

Публикувано от Божидар Балевски апр 03, 2024 в Макроикономика

Вятърът на промяната духа в еврозоната. Инфлацията, която през последните месеци е постоянно главоболие за Европейската централна банка (ЕЦБ), направи неочакван завой през март, като спадна до 2,4% - доста под прогнозираните от икономистите 2,6%. Този изненадващ спад предизвика шокови вълни на финансовите пазари, подхранвайки спекулациите за потенциална промяна в позицията на паричната политика на ЕЦБ.


По-ниски цифри, по-големи надежди


Спадът на общата инфлация е добре дошъл за икономиките от еврозоната, които се борят с нарастващите цени. Показателят за базисната инфлация, който изключва променливите компоненти като енергия, храни, алкохол и тютюн, също отбеляза низходяща тенденция, като спадна от 3,1% на 2,9%. Това подсказва, че основният инфлационен натиск може да отслабне, което потенциално проправя пътя за по-спокоен подход от страна на централната банка.


По-внимателният поглед обаче разкрива някои нюанси. Инфлацията в сектора на услугите - ключов показател за ЕЦБ, тъй като отразява нарастването на заплатите - остана упорито застопорена на равнище 4% за пети пореден месец. Това показва, че основният инфлационен натиск може би все още не е напълно укротен. Освен това през февруари равнището на безработица се задържа стабилно на 6,5%, което говори за ограничено разхлабване на пазара на труда, което може да продължи да подхранва спиралата на цените на труда.


Променящи се приливи и отливи


Противоположните данни поставят ЕЦБ пред дилема. Макар че общият спад на инфлацията е окуражаващ, продължаващото задържане на пазарите на услуги и на труда налага предпазлив подход. Неотдавнашните послания от страна на политиците на ЕЦБ, включително на лица, които преди са били настроени "ястребово", като Робърт Холцман, подсказват за потенциална промяна към облекчаване. Отвореността на Холцман към намаляване на лихвените проценти през юни означава нарастващ консенсус в централната банка.


Пазарни очаквания и последици за политиката


Финансовите пазари вече започнаха да оценяват намаляването на лихвените проценти, като юни е най-вероятният срок за първото понижение. За тези очаквания допринасят фактори като данните за инфлацията през март, предстоящите данни за растежа на заплатите и прогнозите на служителите на ЕЦБ за БВП и инфлацията, очаквани през април.


Анализатори като Карстен Бржески от ING очакват първото намаление на лихвените проценти през юни въз основа на последните данни и предстоящите прогнози. Камил Ковар от Moody's Analytics заема по-агресивна позиция, призовавайки за пет намаления на лихвите през тази година. Той твърди, че спадът на общата инфлация, въпреки скока на цените на енергията и ранния Великден, показва устойчива низходяща тенденция, която може да доведе до спад на инфлацията под 2% до лятото.


Балансиране на растежа и стабилността


ЕЦБ е изправена пред деликатно балансиране. Макар че по-ниската инфлация е положително явление, преждевременното облекчаване на паричната политика може да подсили отново инфлационния натиск. Централната банка трябва да следи отблизо базисната инфлация и растежа на заплатите, за да осигури ценова стабилност в дългосрочен план.


В перспектива


Предстоящите седмици ще бъдат от решаващо значение за ЕЦБ. Публикуваните ключови данни за растежа на заплатите и икономическите прогнози на служителите на ЕЦБ ще внесат допълнителна яснота относно траекторията на инфлацията. Централната банка ще трябва внимателно да оцени тези събития, преди да вземе конкретни решения относно лихвените проценти.


Спокойно може да се каже, че еврозоната навлиза в период на преход в паричната политика. Неочакваният спад на инфлацията отвори вратите за намаляване на лихвените проценти, но времето и темпът на тези корекции ще зависят в голяма степен от предстоящите данни и от нюансираната оценка на основния ценови натиск. Докато ЕЦБ се ориентира в тази динамична ситуация, подходът, основан на данни, ще бъде от съществено значение за осигуряването на дългосрочна икономическа стабилност в еврозоната.