Инфлацията в Турция се повиши до 64,8% на годишна база

Турската централна банка покачи лихвените проценти от 8,5% до 42,5% през втората половина на 2023 година

Публикувано от Божидар Балевски яну 04, 2024 в Макроикономика

Докато глобалният пейзаж се бори с последиците от инфлационните скокове, Турция се намира в средата на постоянна борба с нарастващите цени. Последните данни разкриват, че през декември турската инфлация е нараснала до 64,8% на годишна база, което представлява ускорение спрямо 62%, отчетени през ноември. Целта на тази статия е да се разгледат факторите, които допринасят за инфлационните проблеми на Турция, като ще изследваме траекторията на политиката на централната банка, въздействието върху икономиката и възникващите настроения сред инвеститорите.

Ескалация на инфлацията

Турция води продължителна битка с инфлацията, която през октомври 2022 година достигна своя връх от 85,5%. Тази зашеметяваща цифра не само натовари вътрешната икономика, но и предизвика рязко обезценяване на турската лира. Последиците се усетиха широко, като се отразиха на цената на вноса и намалиха приходите на чуждестранните работници, които превеждат пари в чужбина.

Източникът на тези икономически сътресения може да се търси в противоречивата парична политика на Турция, която се характеризираше с постоянния стремеж към понижаване на лихвените проценти. Под ръководството на президента Реджеп Тайип Ердоган този подход бе подложен на остра критика, което доведе до ключовия момент през юни, когато централната банка под новото ръководство на управителя Хафизе Гайе Еркан смени посоката. Лихвените проценти, които възлизаха на 8,5%, претърпяха драматично повишение, за да достигнат 42,5% през втората половина на 2023 година.

Ангажиментът на централната банка към по-строга парична политика беше потвърден на заседанието ѝ през декември с повишение с 250 базисни пункта, макар и по-малко от предходните увеличения с 500 базисни пункта. Анализаторите предполагат, че централната банка не е приключила цикъла си на затягане на паричната политика, и очакват още едно увеличение с 250 базисни точки на предстоящото заседание на 25 януари.

Настроения на инвеститорите

На фона на икономическата въртележка в Турция се очерта забележителна промяна в нагласите на инвеститорите. Според прякото проучване на HSBC за нагласите на развиващите се пазари турските облигации са се превърнали в предпочитана инвестиция за първи път от много години насам. Мурат Улген, глобален ръководител на отдела за проучвания на развиващите се пазари на HSBC, изтъкна нарастващото доверие в централната банка като фактор, допринасящ за тази промяна. Въпреки трайно високата инфлация инвеститорите гледат отвъд непосредствените предизвикателства, като очакват пик на инфлацията до средата на 2024 година и разпознават възможности във валутните сделки, особено със стабилизирането на лирата.

Улген изтъкна, че макар инфлацията да остава висока, нейната последователна месечна инерция намалява. Той изрази оптимизъм, че пикът може да бъде достигнат през следващите месеци или тримесечие, като очаква последващ спад. Ангажиментът на централната банка да предоставя значителни реални лихвени проценти на предварителна основа, пресметнати преди да е известен действителният темп на инфлация, допълнително засилва доверието на инвеститорите.

Предизвикателства пред изпълнението на целите в края на годината

Въпреки че сред инвеститорите цари оптимизъм, по пътя към постигането на целта на централната банка за инфлация от 36% в края на 2024 година продължават да съществуват предизвикателства. Селва Демиралп, професор по икономика в университета Koc, изказа предположение, че сегашното ниво на повишения на лихвените проценти може да се окаже недостатъчно за постигането на тази амбициозна цел. Демиралп и колегите ѝ прогнозират показател, по-близък до 50%, като в средата на годината инфлацията ще достигне връх от около 75% поради кумулативния ефект от повишенията на лихвените проценти и базовите ефекти.

Тя подчерта, че отправната точка за Турция е силно прегрята икономика и последващото затягане на мерките може да се окаже недостатъчно за достигане на целевите 36%. Това прозрение хвърля светлина върху сложността, свързана с управлението на инфлационния натиск, и подчертава деликатния баланс, който централната банка трябва да поддържа.

Докато Турция навигира в сложната мрежа от икономически предизвикателства, съвкупността от фактори - от промените в политиката на централната банка до настроенията на глобалните инвеститори - определя траекторията на финансовия й пейзаж. Устойчивостта на турската икономика, съчетана с нарастващото доверие на инвеститорите, подчертава потенциала за възстановяване. Въпреки това пътят към постигане на инфлационните цели остава изпълнен с несигурност, което изисква бързи корекции на политиката и бдително наблюдение на вътрешната и световната икономическа динамика.