Инфлацията в Европа показва смесени сигнали
Инфлацията в 20-членната еврозона се понижи до 2,6% през февруари, но както основните, така и базовите данни бяха по-високи от очакваното.
Публикувано от Божидар Балевски мар 01, 2024 в Макроикономика
В петък инфлацията в еврозоната представи смесени резултати за политиците, тъй като данните за февруари, публикувани от статистическата агенция на Европейския съюз, показаха леко понижение, но останаха над очакванията. Докато общата инфлация се понижи до 2,6%, надхвърляйки прогнозите на анализаторите за 2,5%, базисната инфлация, изключваща променливите компоненти като енергията и храните, се повиши до 3,1%, надхвърляйки прогнозите за 2,9%.
Този резултат създава сложна ситуация за Европейската централна банка (ЕЦБ). Макар че общият темп на инфлация показва напредък към целевото равнище от 2%, трайното засилване на базисната инфлация показва, че основният инфлационен натиск все още представлява предизвикателство.
Инфлационни тенденции и базисен натиск
Данните за февруари предлагат някои положителни признаци. Основният темп на инфлация е спаднал значително от върховата си стойност от 10,6% през октомври 2022 година, отразявайки комбинираното въздействие на понижаващите се цени на енергията и продължаващото затягане на политиката от страна на ЕЦБ. Забележително е, че цените на енергията, които рязко се повишиха след нахлуването на Русия в Украйна, продължиха да намаляват, като темпът на дефлация се измести от -6,1% на -3,7%.
Показателят за базисната инфлация обаче, който премахва влиянието на променливите компоненти, обрисува малко по-различна картина. Оставайки над 3%, той подсказва, че в икономиката на еврозоната се запазва базисният инфлационен натиск. Това се подчертава и при по-внимателно разглеждане на данните, като храните, алкохолът и тютюневите изделия запазват най-високия си темп на инфлация от 4%, следвани плътно от услугите с 3,9%.
Предизвикателства пред политиката на ЕЦБ
Смесените сигнали от данните за инфлацията създават дилема за Европейската централна банка. Макар че неотдавнашният спад на общата инфлация предполага напредък в борбата им с инфлацията, устойчивостта на базисната инфлация поражда опасения за нейната устойчивост. Освен това ЕЦБ трябва да вземе предвид текущото състояние на икономиката на еврозоната, която едва избегна рецесия през 2023 година със стагниращия растеж на БВП през четвъртото тримесечие.
Този икономически спад добавя още едно ниво на сложност при вземането на решения от ЕЦБ. В момента политиците са ангажирани с деликатно балансиране, като се стремят да се борят с инфлацията, без да застрашават икономическия растеж. В резултат на това инвеститорите внимателно следят за улики относно времето на евентуално намаляване на лихвените проценти от страна на ЕЦБ. Макар че пазарните цени сочат към потенциално понижение на лихвите през юни, много служители на ЕЦБ подчертават необходимостта да се изчака приключването на преговорите за заплатите през пролетта, за да се придобие по-ясна представа за вътрешния инфлационен натиск.
Пазарни реакции и предстоящ път
Оповестяването на данните за инфлацията доведе до леко смекчаване на ръста на европейските фондови пазари, като търговията се повиши с 0,2% в сравнение с повишението от 0,5% по-рано сутринта. Еврото също остана без промяна както спрямо щатския долар, така и спрямо британския паунд, отразявайки предпазливия подход на инвеститорите да изчакват.
В перспектива се очаква Европейската централна банка да продължи да следи отблизо ситуацията с инфлацията, като разглежда както основния, така и базовия показател заедно с други икономически показатели като ръста на заплатите и данните за БВП. Окончателното им решение за евентуални корекции на лихвените проценти вероятно ще зависи от оценката им за развиващата се инфлационна динамика и потенциалното й въздействие както върху ценовата стабилност, така и върху икономическия растеж в еврозоната.
