Инфлацията в еврозоната спада до 2-годишно дъно на фона на забавяне на икономиката

Публикувано от Божидар Балевски окт 31, 2023 в Макроикономика

Значително развитие отбеляза инфлацията в еврозоната, която се понижи до най-ниското си равнище от над две години насам поради свиването на икономиката, дължащо се на поредица от повишения на лихвените проценти. Потребителските цени през октомври се повишиха с 2,9%, което е забележителен спад спрямо отчетените през предходния месец 4,3%. Този показател надхвърли и медианната оценка от 3,1%, прогнозирана в проучване на Bloomberg.


Икономическата обстановка по света

Едновременно с това Евростат отчете свиване на брутния вътрешен продукт (БВП) с 0,1% през третото тримесечие, с което се разминаха очакванията за икономическа стагнация. Тези статистически данни подчертават влиянието на неотдавнашната поредица от десет последователни повишения на лихвените проценти на Европейската централна банка (ЕЦБ), които спомогнаха за доближаване на инфлацията до целевото равнище от 2%, но също така наложиха тежест върху домакинствата и предприятията, като повишиха разходите по заемите.

Германският икономически тежкотоварен концерн BASF SE наскоро обяви, че очаква продажбите и приходите за 2023 г. да бъдат в долния край на неговите прогнози, което отразява предизвикателствата, пред които са изправени предприятията в тази среда. 

Този икономически сценарий е в рязък контраст със Съединените щати, които отчетоха стабилен икономически растеж през третото тримесечие, като същевременно успяха да намалят инфлацията. Еврото остана с 0,4% по-силно спрямо щатския долар в очакване на отговор от Федералния резерв в сряда. Германските облигации запазиха печалбите си, като от миналата седмица насам доходността на десетгодишните облигации отбеляза спад с повече от 10 базисни точки до 2,78% в отговор на съобщенията за по-мек икономически растеж и инфлация в някои държави от еврозоната.


Проблеми в еврозоната

В рамките на еврозоната основно безпокойство буди най-голямата й икономика - Германия, която отчете свиване на производството с 0,1% през третото тримесечие. От една година германската икономика отбелязва минимален растеж, което поражда опасения за потенциална рецесия.

За разлика от тях Италия успя да избегне подобен спад, а Франция и Испания отбелязаха растеж през третото тримесечие. До този момент еврозоната успяваше да избегне тримесечните спадове въпреки рязкото покачване на цените, отчасти подхранвано от руския конфликт в Украйна.

Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард, която неотдавна спря по-нататъшното повишаване на лихвените проценти, очаква потиснати икономически резултати в краткосрочен план. Тя отбеляза: "Икономиката вероятно ще остане слаба до края на тази година. Но с понижаването на инфлацията, по-нататъшното възстановяване на реалните доходи на домакинствата и засилването на търсенето на износа от еврозоната икономиката би трябвало да се засили през следващите години."

Въпреки трудния икономически контекст Лагард подчерта, че дискусиите за намаляване на лихвените проценти с цел стимулиране на икономическата активност са преждевременни. Мисията на ЕЦБ да постави под контрол инфлацията продължава да бъде в ход, като текущата пазарна прогноза сочи, че депозитната лихва на ЕЦБ ще остане на равнище 4% поне до април.

Въпреки че се очаква повишените разходи по заеми да доведат до връщане на ценовите увеличения до 2025 г., показателят за базисната инфлация, който изключва храните и енергията, показва по-бавен спад. През октомври тя се понижи до 4,2% спрямо 4,5% през предходния месец.

В началото на това тримесечие икономическата активност показа признаци на свиване, като показателите от частния сектор сочат, че икономиката на еврозоната може би е на ръба на лека рецесия, както сочат проучванията на мениджърите по покупките.


Независимо от това напускащият управител на централната банка на Италия Игнацио Виско изрази подкрепа за решението на ЕЦБ да запази високите лихвени проценти, считайки го за правилния баланс между проактивни и сдържани мерки. Според него с този подход се постига баланс между това да се прави твърде много и да не се прави достатъчно за справяне с настоящите икономически предизвикателства.