Японската централна банка има невъзможна мисия за изпълнение
Ситуацията е по-сложна от всякога
Публикувано от Божидар Балевски юни 14, 2024 в Макроикономика
Ролята на управителя на Японската централна банка става все по-предизвикателна. След 14 месеца на поста си Казуо Уеда смята, че вероятността за постигане на успешни резултати намалява. Първоначално се очакваше да измести Япония от дългогодишната политика на нулеви лихвени проценти и да сложи край на количествените улеснения (quantitative easing), но вместо това мандатът на управителя Уеда беше белязан от изключителна предпазливост. Този подход доведе до отслабване на йената с още 18% от началото на мандата му през април 2023 г. и сега, когато Япония се приближава към рецесия, възможностите му за затягане на паричната политика стават силно ограничени.
Консервативната стратегия на Уеда е разбираема, като се има предвид историята на значителните политически грешки на Японската централна банка. Сега банката предпазливо намалява огромното си присъствие на японския дългов пазар, като купува по-малки количества държавни облигации. Резултатите от тази стратегия, особено как световните пазари ще реагират на това, което някои наричат "свиване" на политиката на BOJ (Bank of Japan), остават сериозен проблем.
Откакто през 1999 г. лихвените проценти бяха сведени до нула, ролята на йената като основна валута за финансиране направи така, че всяко малко колебание да има широки последици. Съществува опасение, че твърде драстична стъпка може да разстрои световните финансови пазари, което напомня за минали кризи. Трябва да се отбележи, че предишни управители са се сблъсквали със сериозни последици за подобни действия, независимо дали става въпрос за края на 80-те години по време на икономиката на балона в Япония или за неуспешните опити в средата на 2000 г. да се прекратят количествените улеснения.
През 2013 г., при управлението на Харухико Курода, BOJ значително увеличи усилията си за количествени улеснения, като изкупуваше огромни количества държавни облигации и други активи. До 2018 г. балансът на банката надхвърли БВП на Япония, което се случи за първи път в държава от Г-7. Сега Уеда е изправен пред нелеката задача да прекрати тези политики, без да дестабилизира втората по големина икономика в Азия, да разтърси световните пазари или да предизвика политическа реакция с наближаването на националните избори.
От икономическа гледна точка Уеда можеше да започне затягането на коланите през 2023 г., когато инфлацията беше най-висока от четири десетилетия насам. Глобалната несигурност обаче, включително свръхпроизводството и дефлацията от страна на Китай и икономическото забавяне в Европа, в съчетание с трайно високите лихвени проценти в САЩ, усложниха тези решения.
Непопулярността на правителството на министър-председателя Фумио Кишида, което продължава да дава приоритет на ниските лихвени проценти пред необходимите икономически реформи, допълнително усложнява политическия пейзаж. Въпреки че фондовият пазар от време на време постига по-добри резултати, населението не вижда особени ползи, тъй като увеличението на заплатите изостава от инфлацията.
Основното предизвикателство пред гуверньора Уеда сега е да се ориентира в тези мътни води, като внимателно прекрати политиката на количествени улеснения и определи реалистичен график за стратегиите за икономическо възстановяване, които се разминават с десетилетията на ултрахлабава парична политика. Избраният от него път ще повлияе не само на икономическото възстановяване на Япония, но и на нейната позиция на световната сцена, където понастоящем тя рискува да изостане в сравнение с икономическото развитие на други държави.
